Последователно се откриват  регионалните радиостанции в  Пловдив, Шумен и Благоевград. В края на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания.
Това е нов етап етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Музикално-информационият блок “от 6 до 8” е предверие за изграждането на цялостна, нова  програма “Хоризонт”- 24-часова, с блокови предавания, които се водят на живо от журналисти.  Едно от първите бе “Разговор с вас” – най-слушаното  предаване, което остана в ефир 25 години, и бе първата стъпка към обществено радио. След 1974 година в БНР са изградени националните програми – “Хоризонт”, “Христо Ботев” “Орфей”, “Знание” и “Предавания за чужбина”. Пак в тези години се раждат и персонифицираните предавания –  “Ние, българите”, “Преди всички”, “Добър ден”, “ 12 плюс 3”, “Неделя 150”,  авторските и редакционните хумористични предавания на Главна редакция  “Хумор, сатира и забава” и музикално-сатиричното предаване “Златният кос”. Радиотеатърът зае своето подобаващото  място в радиопрограмата.  В националния ефир влязоха и регионалните радиостанции.
Идва 1989 г., за да промени коренно нещата и в живота, и в журналистиката.
Родиха се много частни радиостанции. Повечето от създателите им са работили в БНР.  Конкуренцията в ефира стана стимул за развитие. БНР в лицето на “Хоризонт” запази водещата  си национална позиция. През последните години всички събития от политическия живот на България влязоха в програмите на БНР. Преките репортажи от Кръглата маса, Великото Народно събрание, актуалните интервюта на партийните лидери и всичките предизборни дебати промениха образа на Българското радио.
„Час пик“ в тази промяна бе “Пуч“-ът в радиото.  През първата година на 21 век в България управляваше Съюзът на демократичните сили. Приетият нов медиен закон се прилагаше и контролираше чрез Национален съвет за радио и телевизия, който избра за нов генерален директор на БНР Иван Бориславов – поет и журналист от програма “Христо Ботев”. Журналистическата колегия в радиото  видя в този акт силово прилагане на политическо решение и се противопостави категорично. Стигна се  до сблъсък между назначеното ново ръководство и радиожурналистите. Започнаха уволнения. Конфликтът влезе в националния ефир и в печата. В този период се проведоха нови парламентарни избори, които бяха спечелени от новосъздаденото Национално движение “Симеон Втори”. Изграден бе  нов национален медиен орган за контрол и ръководство,  наречен Съвет за електронни медии. Той избра чрез конкурс за нов генерален директор на БНР  журналистката Поля Станчева.  Одобрена бе  антикризисна програма за развитие на БНР като обществена медиа.