Владимир Гиновски в ателието си по време на работаbgart.bg
Владимир Гиновски в ателието си по време на работа

На днешния ден преди 90 години (1927 г.) в село Галичник (дн. Р. Македония) е роден Владимир Гиновски – един от най-видните български скулптори – портретисти, който твори и в областта на монументалната скулптура. Потомък е на Фръчковския род, известен с иконописците и резбарите си от Дебърската художествена школа. Гиновски се вдъхновява от делото на именити българи – възрожденци, революционери, творци, борци, герои, културни и обществени дейци, които увековечава в творчеството си. Неговите творби – паметници, бюстове и релефи из цялата страна, се отличават с точна портретна характеристика, психологизъм и пластическо майсторство.

Владимир Гиновски завършва скулптура през 1952 г. във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ в София при професорите Андрей Николов, Марко Марков и Иван Лазаров – знакови фигури в българската скулптура на ХХ век.

В някогашния дом-ателие на Андрей Николов в столицата (известен днес като Център за култура и дебат „Червената къща“) Гиновски учи и твори в продължение на 7 години. В това прекрасно място, носещо духа на Италия (арх. Иван Васильов проектира сградата по скици на Николов, който е очарован от духа на италианската градска среда), той създава скулптурните портрети на нашите видни художници Илия Бешков, Борис Ангелушев, проф. Веселин Стайков, Владимир Димитров – Майстора, българския учен и общественик Асен Златаров, поета Христо Смирненски, на учителите си Марко Марков, Андрей Николов и Иван Лазаров, както и други свои значими произведения. „Връщайки се назад, отмерваме, че на хоризонта на образния свят творбите на Андрей Николов стоят като пътеуказатели за здравия смисъл в изкуството“, казва Владимир Гиновски за големия скулптор, който с цялостното си творчество хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на ХХ век.

      Владимир Гиновски за своя учител Андрей Николов – запис от 1988 г.

Скулпторът е автор на повече от 50 монументални творби в страната и чужбина. Сред по-известните са монументът на поета и революционер Христо Ботев на централния площад във Враца (1964 г.); бюст-паметникът на Апостола на свободата в Борисовата градина в София (с копия в САЩ – пред сградата на посолството на България във Вашингтон и в Унгария), а също и паметникът на Васил Левски в Плевен; паметникът на писателя Елин Пелин в родното му село Байлово (1977 г.), на легендарния полковник Владимир Серафимов – героя от Сръбско-българската война (1885 г.) и Балканската война (1912 – 1913), останал в историята като Освободителя на Родопите – в Смолян; бюстът на Тодор Александров – български революционер, ръководител на Вътрешната македонска революционна организация – от паметника му в Кюстендил (1991 г.) и др. Дело на Владимир Гиновски
са също така бронзовата фигура на оперната певица Катя Попова в Плевен, изваяна в ролята на Татяна от „Евгений Онегин“ на П. И. Чайковски, изображенията на световните оперни легенди Борис Христов (скулптурен портрет) и Николай Гяуров (бюст-паметник във Велинград). В галерията от образи, изваяни от ръцете на изтъкнатия ни скулптор, са и възрожденските будители и духовни водачи Паисий Хилендарски и Неофит Рилски, художниците Дечко Узунов и Илия Петров, литературният критик и историк Боян Пенев, писателят Димитър Талев и други велики българи.

Едно от най-известните творения на Владимир Гиновски е несъмнено паметникът на Светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека в София, носеща имената им, който е открит през 1975 г. След преименуването (1963 г.) на Народната библиотека „Васил Коларов“ на „Кирил и Методий“ е обявен конкурс (1963 – 1965) за нов паметник, който да бъде поставен на мястото на паметника на известния комунистически деец Васил Коларов. Скулптурната композиция на славянските първоучители и покровители на Европа е смятана за едно от най-добрите постижения на българското монументално изкуство. През 1990 г. копие на монумента, изработен от Владимир Гиновски, е поставено в центъра на Мурманск (именно там през 1986 г. Денят на славянските просветители е отбелязан за първи път като светски празник в тогавашния Съветски съюз от група творци начело с писателя Виталий Маслов и копието на паметника е подарък от българската държава). Негово копие има и в двора на българското посолство в Рим. „Един ден, когато застана пред Бога, няма да се срамувам от този паметник. Стои добре и като силует, и като композиция“ – казва в свое интервю творецът с чувство за изпълнена мисия.

      Скулпторът за творческия процес по създаването на паметника на Светите братя – запис от 1978 г.