Художникът Иван Ненов
Художникът Иван Ненов
      Иван Ненов – запис от 1996 г.

„Живописта е една илюзия“, казва в свое интервю от 1996 г. един от най-големите ни художници Иван Ненов.

Роден в началото на века –1902 г., и достигнал почти до края му – 1997 г., Иван Ненов е свидетел на няколко културно-исторически епохи. Той познава всестранно явленията и теченията в пластическите изкуства, появили се след залеза на импресионизма в края на ХIХ в., и сам участва в художествените процеси на българското и италианското изкуство.

Роден с независим характер и свободен бунтарски дух, надарен с богат аналитичен ум, дълбока чувствителност и жадна любознателност, той намира своя път извън каноните на утвърдените течения и школи. Път, по който любовта му към предметния свят, към живота и човека извежда неговото изкуство в пределите на класичното (по думите на Александър Апостолов, съставител на книгата „Почит към Иван Ненов“).

На 17 май 2017 г. се навършват 115 години от рождението на художника на светлината, който от мъдростта на своите 94 години споделя: „Един художник минава известно обучение, което по някой път доста го деформира. Ние учим, че с тон така се работи, с черта – по-така. И по този начин се привързваме към дадени неща, които не са много съществени в изкуството. Същественото е… то става от само себе си. Същественото е доколко вашата индивидуалност се противопоставя на известни, французите казват – стереотипи. Ние имаме стереотипи. Ние не винаги, когато говоря за образните изкуства, ние не винаги, така непосредствено правим нещо. Ние имаме стереотип, който се налага, когато правим нещо. Един стереотип на третиране на голотата, един стереотип на третиране на предметния свят, и така… Голямото значение би трябвало да бъде да се отървем от стереотипа. Да можем да правим така, както ти иде отвътре едно подсказване, което е трудна работа.“