Нейчо Попов
      Откъс от „Многострадална Геновева“ на Сава Доброплодни с участието на Нейчо Попов,
Георги Парцалев и Георги Калоянчев – запис от 1964 г.

Нейчо Попов (1924 – 1974) завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски в Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов” (1953 г.). Специализира режисура в ГДР (1963 – 1965). Започва професионалната си кариера с песен на сцената на Държавния музикален театър „Ст. Македонски”. Песните му са със закачливи куплети, заразяващи със своята жизненост и остроумие. Той е един от ентусиазираните създатели на Сатиричния театър. Там играе ролите: Баян, Фотографът („Дървеница”, „Баня” от Владимир Маяковски), Рафаеле („Ах, тези привидения!” от Едуардо де Филипо), Шчукин и Мечников („Дванайсетте стола” от Илф и Петров), Хаджи Смион („Чичовци” от Иван Вазов), Ернесто Рома („Удържимият възход на Артуро Хи” от Бертолт Брехт), Ржапек („Свинските опашчици” от Ярослев Дитл), Авихол („Старчето и стрелата” от Никола Русев).

Играта му е на ръба между фарса и трагикомедията. В смеха му има нещо носталгично, той го овладява и хуморът му се излива на едри и необуздани вълни. Той умее да се смее безгрижно, мисли някак особено с неочаквани обрати и асоциации. В Градоначалника от „Ревизор” на Гогол Нейчо Попов показва герой с нечиста съвест, с парадоксално несъответствие между пищна външност и примитивна, мизерна вътрешна същност на героя. Тази роля той играе в продължение на осем години и винаги е различен.

Като режисьор той доосъществява онова, което търси като актьор. Върхови постижения са постановките му на „Големанов” (Ст. Л. Костов) и „Римска баня” (Станислав Стратиев).

Има десетки участия в хумористичните предавания на Радиотеатъра и редакция „Хумор, сатира и забава” в Българското национално радио.

Мария Грубешлиева (негова дъщеря) издава сборник за Нейчо Попов в спомените на съвременниците му със заглавие „Клоун на Бога, изпратен на земята”.

Текст: Мая Бениеш