Лео Конфорти (1911 – 1970) е роден в Дупница. Още като ученик в гимназията участва в два театрални състава, където се играе предимно класика. Едва 16-годишен излиза на сцената в ролята на стария Милер от „Коврство и любов” на Шилер, Иван Асен от „Борислав” на Вазов и Исак от „Иванко” на Друмев. Започва да следва в юридическия факултет, но любовта му към театъра надделява и той предпочита школата на Масалитинов. Дипломира се с ролята на Куцар от драмата на Йовков „Албена” и е назначен за стажант-артист в Народния театър. Играе в провинцията и в Младежкия театър и отново се завръща в Народния театър, където играе до края на живота си.

„За него актьорската професия – казва в една рецензия Севелина Гьорова – беше не просто занаят, а начин на съществуване. Той играеше много и навсякъде, където това е възможно. Но голямата му заетост не му стигаше и често в театъра устройваше пак „театър”, можеше да се забавлява и да бъде в добро настроение, ако играе. Той правеше от всичко „представление” от празника, на който сме се събрали, от пътуванията, от премиерата.”

Повечето смятат Лео Конфорти за комедиен актьор, може би защото е играл много естрадно-хумористични спектакли из цялата страна, но той е блестящ както в комедийните роли, така и в драматичните. Докато в Молиеровия Арган от „Мнимият болен” е безумно смешен в желанието си сам да си повярва, че е страшно болен, в Грегори от „Цената” на Артър Милър е мъдрецът, когото вече нищо не може да учуди.

Има стотици участия в Българското национално радио – хумористични сценки, водещ на предавания „Приятен обед” и детското „Художникът почти вълшебник” с композитора Димитър Вълчев на пианото. В Радиотеатъра е с над 100 изяви – както за деца, така и за възрастни.

Текст: Мая Бениеш