Произведения на Челкаш
Произведения на Челкаш

Известният писател хуморист и сатирик Димитър Чавдаров – Челкаш (псевдоним на Димитър Василев Коцев) е роден на 19 март 1912 г. в с. Бешовица, Врачанско, в бедно семейство. Завършва Търговската гимназия и финанси в Свободния университет в София (дн. Университет за национално и световно стопанство – УНСС). Паралелно с работата си като книговодител в банка (1932 – 1934) и чиновник в Дирекцията на статистиката (1934 – 1944), Челкаш е и един от основателите на литературния кръжок „Христо Смирненски“ (1933 – 1941). Участва в Отечествената война като доброволец и редактира в. „Часовой“, хумористично приложение на в. „Щурмовак“.

Челкаш е в първоначалния редакционен състав на „Стършел“ – най-стария български вестник за хумор и сатира, който започва да излиза през далечната 1946 г., непосредствено след Втората световна война, и осмива и иронизира обществените, политически и икономически прослойки – наред с Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров и Никола Мирчев. В „Стършел“ е отпечатан първият хумористичен разказ на Димитър Чавдаров – Челкаш, който става и първият главен редактор на вестника (1946 – 1961). В спомените си за този период писателят хуморист Петър Незнакомов отбелязва, че с Челкаш го свързват „дългогодишна съвместна работа и преминала през много изпитания дружба“, както и факта, че двамата са съавтори в различни начинания – създаването на комедии и сценарии, разкази и фейлетони. По думите му идеята за в. „Стършел“ се ражда у Челкаш на фронта, където редактира войнишкото хумористично издание „Часовой“. Именно в редакцията на „Стършел“ възниква и идеята за основаването на Сатиричния театър в София (1956 г.) – уникален културен феномен със специално място в театралния живот на страната, в което участват водещи фигури като Димитър Чавдаров – Челкаш, Валери Петров и Радой Ралин.

      Спомени на Петър Незнакомов за Челкаш – запис от 1987 г.

От 1961 до 1963 г. писателят хуморист е член на Сценарната комисия при Студията за игрални филми „Бояна“, а след това е изпратен на дипломатическа служба в Рим (1963 – 1968). Умира на 6 ноември 1972 г. в София.

Челкаш е плодовит творец – автор е на произведенията „Весело сърце“ (хумористични разкази, 1938 г., в съавторство с Павел Вежинов-Чучурин), „9 септември 1944“ (хумористични разкази и фейлетони, 1945 г.), „Командирът“ (разкази и фейлетони, 1950 г.), „Щастливи мигове“ (разкази, 1950 г.), „Криви пътеки“ (хумористични разкази и фейлетони, 1953 г.), „В старата гора“ (повест за деца и юноши, 1955 г.), „Иван и неговите другари“ (разкази за Отечествената война, 1955 г.), „Далечна и близка Монголия“ (пътеписи, 1956 г.), „Пясък в машината“ (комедия, 1958 г.), „Приятни фейлетони“ (1957 г.), „Тези пари“ (комедия, 1958 г.), „Всичко наопаки“ (хумористични разкази, 1959 г.), „Нежелани гости“ (фейлетони, 1959 г.), „Върбова сянка“ (хумористични разкази, 1961), Избрани творби (1962 г.), „Нулева група“ (пиеса, 1963 г., в съавторство с Александър Геров), „Разкази“ (1963 г.), „Чудо невидено“ (фейлетони, 1963 г.), „Останки печални“ (хумористични разкази, 1969 г.), „Юлско утро“ (разкази, 1969 г.), „Езикът на птиците“ (разкази за деца, 1972 г.), „Лучана от село Дженацано“ (разказ, 1972 г.), „Неделя, сутринта…“ (избрани творби, 1972 г.), „Приказка за таланти“ (хумористични разкази, 1972 г.), „Междуцарствие“ (хумористични разкази, 1977 г.).

Единственият запазен запис на гласа на Димитър Чавдаров – Челкаш е в ролята му на водещ на предаване, посветено на културната рота към Първа българска армия по време на участието й в Отечествената война (1944 – 1945). В него Челкаш споделя „великото щастие“, което той и колегите му писатели са имали – да воюват „с перо и слово“.

      Челкаш – запис от 1971 г.

Художникът-карикатурист Теню Пиндарев описва първия главен редактор на вестник „Стършел“ като човек „безкрайно духовит и с весела душа“ и го нарича „явление в областта на хумора“. За своята литературна и обществена дейност Димитър Чавдаров – Челкаш е удостоен с държавни отличия и звания, а през 1973 г. му е присъдена посмъртно националната литературна награда „Чудомир“ за 1972 г. Това е най-старото литературно отличие у нас, което е учредено през 1969 г. и се присъжда за хумористичен разказ, публикуван на страниците на в. „Стършел“.