„Пазар“, 1914 г.

Цено Тодоров е смятан за един от старейшините на българското изобразително изкуство от първата половина на 20 век. Роден е във Враца на 20 март 1877 г. Учи в първия випуск на Държавното рисувално училище, днешната Национална художествена академия. Завършва специалност живопис при проф. Иван Мърквичка и проф. Антон Митов, след което специализира изящни изкуства във Франция. През 1908 г. Тодоров пътува из Египет и Палестина и рисува пейзажи, които оказват чувствително влияние върху формирането на импресионизма в България. По време на Първата световна война рисува батална живопис в Прищина и Прилеп. От 1910 г. е професор по живопис в Художествената академия, а през 1930 – 1932 г. е неин директор. Ученици на Тодоров са някои от най-изтъкнатите български художници като Златю Бояджиев, Васил Стоилов, Васил Захариев, Преслав Кършовски.

      Васил Стоилов си спомня за уроците по живопис на своя първи учител – запис от 1984 г.

В българската портретна живопис Цено Тодоров е запомнен като новатор, чийто стил се отличава с финес, реалистична форма и силно въздействащ колорит. Работи най-вече в портретния жанр, но рисува също пейзажи и натюрморти, вае скулптури. Изповядва идеята, че „една живопис опростена е винаги живопис дълбока“. Създава огромно творчество, включващо богата галерия от портрети на видни българи – държавни мъже, писатели, художници, поети и др. Сред известните му творби са портретите на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Дора Габе, Боян Пенев, Димо Кьорчев, Йордан Йовков, Кирил Христов, Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, Иван Попов, Сава Огнянов. Известни са пейзажите му „Люксембургската градина“, „Река Марна при Париж“, „Пейзаж от Хисаря“, както и един цикъл битова живопис („Жътва“, „Пазар“, „В кръчмата“). За период от четири десетилетия творби на художника са представяни в Рим, Белград, Берлин, Виена, Будапеща, Прага, Ню Йорк, Атина, Москва. През 1952 г. Цено Тодоров прави голяма съвместна изложба с Владимир Димитров – Майстора, Стефан Иванов и Андрей Николов, която става повод за публикуването на две монографии.

      Художникът Васил Бараков за артистичните виждания на проф. Цено Тодоров – запис от 1968 г.