Ансамбъл „Филип Кутев“
      Филип Кутев за създаването на първия фолклорен ансамбъл – запис от 1982 г.

Основател и първи главен художествен ръководител на първия в България фолклорен ансамбъл – Държавния ансамбъл за народни песни и танци – София, създаден на 1 май 1951 г., е големият композитор Филип Кутев (1903 – 1982), един от най-добрите познавачи на българската народна музика. Ръководител на танцовия състав става Маргарита Дикова, работила дълги години в областта на българските народни танци, която е автор на много хореографии, превърнали се днес в образци на българското танцово изкуство. За диригент е привлечен Иван Кавалджиев – музикант, композитор, записвач на български народни песни и ръководител на фолклорни певчески ансамбли, а Мария Кутева, съпругата на Филип Кутев, негов съмишленик и дългогодишен съратник е филолог и фолклорист към ансамбъла още от основаването му. Неговата мисия е да претворява чрез музикално-сценични форми огромното многообразие на традиционната българска фолклорна култура, представяйки я чрез автентични, обработени или създадени на базата на фолклора песни, танци, инструментални пиеси, обреди и обичаи. С обработките и авторските песни на Филип Кутев, както и с танците на Маргарита Дикова се създава цяла школа, която е в основата на изкуството на фолклорните ансамбли в България.

Още от самото начало Държавният ансамбъл за народни песни и танци е сформиран като професионален състав. На поредица конкурси, организирани в София, най-талантливите народни певци, танцьори и музиканти от цялата страна са избрани от авторитетна комисия, сред чиито членове са Филип Кутев, художникът Илия Бешков, писателят Димитър Осинин, Иван Кавалджиев, легендарният кавалджия Драган Карапчански. Първите солистки на Ансамбъла са тракийската народна певица Йорданка Илиева от с. Недялско, Ямболско, знаменитата Вълкана Стоянова от с. Люлин, Ямболско и Магда Пушкарова от гр. Малко Търново, наречена „чародейката на Странджа“. През годините в историята му записват имената си едни от най-големите ни народни изпълнители като Верка Сидерова, Димитрина Кунева, Мария Войнова, Дора Момчева, Стояна Лалова, Елена Запрянова, Янка Танева, Надка Караджова, майсторите на кавала Никола Ганчев и Досю Милков, гайдарят Илия Димитров, Бойка Присадова, Недялка Керанова, Роза Цветкова, Комна Стоянова, Лиляна Галевска, Руска Божилова, Веса Кирева, Никула Говедарова, Иванка Никова, Сидера Николова, Славка Петкова, Анушка Михайлова, Люба Баракова, Веса Бурлакова, Мария Лешкова, Кунка Желязкова, Снежана Борисова и още много други певици и инструменталисти с голям артистичен талант, които са и носители на огромното фолклорно богатство на своите родни места.

Към първите стъпки при формирането на облика на Държавния ансамбъл за народни песни и танци ни връща и съпругата на Филип Кутев, която разказва за подбора и изграждането на репертоара му като отражение на фолклорната етическа и естетическа система:

      Мария Кутева – запис от 1986 г.

Филип Кутев и Маргарита Дикова превръщат сценичното представяне на фолклора в професионално изкуство. Свой творчески принос в развитието и утвърждаването на Ансамбъла и превръщането му в престижна школа за сценично фолклорно изкуство, каквато е и досега, имат и другите негови художествени ръководители: Иван Кавалджиев, Михаил Букурещлиев, Живка Клинкова, Красимир Кюркчийски, Павлина Бедрова, Кирил Дженев, Мария Кънчева, Михаил Йорданов, Йордан Янакиев, Стефан Драгостинов.

Важен принцип в работата на Ансамбъла е използването на изворния материал от репертоара на самите изпълнители. Естетическата цел на Филип Кутев е запазването на формата и стилистиката на българския селски фолклор в сценичните композиции и песни чрез националните инструменти, традиционното вокално звукоизвличане, старинните костюми и танци. Композиторът първи започва да прави обработки на песните за многогласен народен хор, запазвайки автентичната мелодия. Така създава десетки шедьоври, които са музикална емблема на България по света – „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Полегнала е Тудора“, „Прехвръкна птичка“, „Кажи, кажи, Ангьо“ и още много други. Част от репертоара на Ансамбъла са и популярните народни песни „Планино, Стара планино“, „Притури се планината“, „Дай си, Васе, ръчицата“, „Димянинка“, „Ой, Калино, червена ябълко“, музикално-танцовите постановки „Тракийска сватба“, „Еркечки танци“, „Събор в Софийско“ и много други произведения, останали в музикалната ни съкровищница.

      „Лале ли си, зюмбюл ли си“ – текст: народен, музика: Филип Кутев – запис от
1977 г.
      „Полегнала е Тудора“ – текст: народен – запис от 1958 г.

Днес Националният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, който носи името на своя основател, се ръководи от проф. Елена Кутева, дъщеря на знаменития композитор. От създаването си досега той следва неговото дело и своята мисия с висок професионализъм и художествено-естетически критерии, като обогатява с нови творчески идеи многовековната фолклорна традиция. След триумфалния си успех на турнето в САЩ и Канада през далечната 1963 г. Ансамбълът гостува в над 50 страни в света и разнася славата на българския фолклор. Изнесъл е повече от 7000 концерта из цяла България, в Европа, Азия, Африка и Америка. Благодарение на първия държавен състав, обединил българското музикално и танцово фолклорно изкуство, много хора по света за първи път чуват името на страната ни.