Зорка Йорданова
      В ролята на Татяна в „Евгений Онегин“ от Александър Пушкин

Още като дете Зорка Йорданова (1904 – 1970) пее, ходи на балет и гледа представленията на Народния театър. Учи актьорско майсторство в „Театър – студия“ на Исак Даниел и в школата на Николай Масалитинов. През 1923 г. дебютира на сцената на Народния театър в ролята на Консуела в постановката „Тоз, който получава плесници“ от руския писател и драматург Леонид Андреев и става знаменитост. Следващата й значима роля е Цена в драмата „Змейова сватба“ от Петко Ю. Тодоров. След това блестящо начало в средата на 20-те години Зорка Йорданова е изпратена от Министерството на културата на специализация във Виена и Берлин, където разучава 12 роли на немски език и Париж. През 1931 г. участва във филма „Безкръстни гробове“ на режисьора Борис Грежов, един от пионерите на българското кино, но голямата й любов е театърът.

Девизът на актрисата е „Простотата е най-добрият вкус“. Тя излъчва финес и елегантност, има изящна фигура, изразително и интелигентно лице, мелодичен глас, който пресъздава богатството от емоции. В книгата си „Ненужните скептици“ писателят, поет и публицист Стефан Гечев пише за нея: „Беше невероятно нежна, въздушна, дошла сякаш от някакъв друг свят, в който обитават същества, които можеш само да съзерцаваш със спрян дъх от тих възторг.“ Зорка Йорданова естетизира духовната същност на героините си, подчертава тяхната душевна красота, стремеж към хармония и щастие, крехкост и беззащитност. Те само външно изглеждат слаби и беззащитни, но вътрешно са непримирими и борбени. Такива са Надя в драмата „Врагове“ от Максим Горки, Боряна в едноименната драма на Йордан Йовков, доня Сол в историческата драма „Ернани“ на Виктор Юго, Нина в драмата „Маскарад“ от Михаил Лермонтов и др. Зорка Йорданова изпълнява с изключителен успех роли от творби на български и чуждестранни автори, като се превъплъщава невероятно в образите на героините си. Изкуството й се отличава с неповторимо естетическо въздействие и очарование, интелигентност и чувство за съвременност. Актрисата улавя промените, има изострена чувствителност към истинските стойности в изкуството и върви в крак със своето време.

През 1971 г. издателство „Наука и изкуство“ публикува нейните „Мемоари“.