Васил Левски
      Писателят и журналист Стефан Продев чете есето си за Васил Левски – запис от 1981 г.
      „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев в изпълнение на Константин Кисимов

На 19 февруари България отбелязва 144 години от гибелта на Васил Левски – най-обичания ни национален герой. Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Той е не само деен революционер, посветил живота си на каузата за освобождение на страната ни от петвековното османско владичество, но и идеолог на бъдещата независима държава. Наред с историческите си заслуги, Левски е синоним на политическия и нравствен идеал на българина, името и делото му са символ на всичко най-възвишено и най-българско в нашата история. През 1868 г. подлага на преоценка революционното минало и стига до извода за погрешността на четническата тактика на Георги С. Раковски и до идеята, че освобождението на отечеството трябва да стане дело на самия народ. С това Левски полага основите на нов етап в развитието на организираното революционно движение. Според него за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети, с чието създаване се заема. Вдъхновен от безграничната си любов към България и от мечтата да види отечеството си свободно, той работи за делото с изключителна прозорливост, ловкост, неизчерпаема енергия и пълна отдаденост. За големия му принос в революционното движение красноречиво говори и прозвището, което получава – Апостол на българската свобода. Макар и понесла тежки удари от османската власт след смъртта му, изградената и ръководена от Васил Левски мрежа от революционни комитети не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но е и в основата на следващия етап от развитието на българската национална революция – Априлското въстание през 1876 г. и освобождението на България през 1878 г. Наред с националните си измерения, Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век. Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за „свята и чиста република“ и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Неговите идеи за равноправие между народите, политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото са актуални и до днес.

Чуйте интересния разказ на фолклористката Райна Кацарова за срещата й с певицата баба Петкана Къшова от с. Горни Лозен през 1931 г., която представя нова версия за обесването на Васил Левски, както и за спомените на внуците на съидейник на Апостола на свободата, който е бил в една килия с него.

      Райна Кацарова – запис от 1980 г.

Всеки българин носи в сърцето си Левски като неповторима личност и многолико измерение на националните добродетели. На живота и делото му са посветени стотици литературни творби, произведения на изобразителното изкуство, паметници, музеи, книги, научни изследвания и трудове. Проф. Дойно Дойнов, български историк и общественик, е автор на редица монографии, статии и студии за Васил Левски. Неговата статия „Апостола – Човекът – Съвременникът!“ от 2013 г., която предлагаме на Вашето внимание, представя многопластието на личността и делото на Апостола на българската свобода.

Още приживе Васил Левски бе наречен от съвременниците си Апостол. Наречен бе така по подобие на Христовите ученици и последователи, но и на носителите и изповедниците на новата – гражданска религия през ХІХ в. за правата на човека за свобода, за стремежа на нациите за самостоятелност и равноправие, за независимост и национални държави… Цялата статия можете да прочетете тук.