В студиото на Радио Софияархив БНР
      Петър Увалиев за първите предавания за чужбина – запис от 1995 г.

Радио София започва да излъчва емисии за чужбина още през 1936 г., в зората на държавното радио у нас, чрез предавателя на къси вълни LZA, добил популярност като радиостанция „Елза“. Първоначално са излъчвани само кратки новини на есперанто, а на 1 май 1937 г. се поставя началото на редовните емисии – пет пъти седмично, на френски, немски, английски, италиански и есперанто.

На 16 февруари 1936 г. сутрешната програма на Радио София за страната се предава и на къси вълни и се чува в цяла Европа, Северна Африка и Северна Америка. Списанието „Ново Радио София“ публикува извадки от писма на слушатели от чужбина, които са чули пробното излъчване и са написали ласкави отзиви за емисията. Именно тази дата се смята за начало на предаванията за чужбина. През април 1936 г. на къси вълни в неделя се излъчва цялата национална програма на Радио София, в понеделник, сряда и събота – обедната, а във вторник и четвъртък – обедната и вечерната.

На 3 октомври 1937 г. се открива радиопредавателят край с. Вакарел, чиято антена е истинско техническо чудо за времето си. От този тип в Европа има още две такива антени – в Англия и Унгария. Построена е от германската компания „Телефункен“. Има вретенообразна форма, висока е 215 метра и тежи 130 тона, като е укрепена с четири железни обтегача. През Втората световна война антената не е пострадала при бомбените нападения, защото е служила за ориентир на англо-американските летци при полетите им над България към Румъния. С откриването на предавателя край Вакарел в Европа започват ясно да се чуват емисиите на Радио София на чужди езици, чиито автори и изпълнители са нещатни сътрудници. Редакторът във вестник „La parole bulgare“ („Българско слово“) Жорж Милчев подготвя седмичните предавания на френски език. Работещият тогава в Дирекцията на печата Петър Увалиев (един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през втората половина на ХХ век) прави програмите на италиански език. Седмичният преглед на събитията в България се превежда на немски език от специално натоварения с тази задача служител от германското посолство д-р Науман, а два пъти в седмицата инж. Бори Ганчев чете беседи на немски. Говорители на английската емисия са Михаил Хаджимишев (по-късно известен оперен режисьор у нас) и чиновникът от Дирекцията на печата Ляков. Емисиите на есперанто четат индустриалецът Стефан Ганчев и графикът от Държавната печатница Кирил Дражев. След 1938 г. предаванията на Радио София на чужди езици увеличават броя си и предлагат по-разнообразно съдържание.

По време на Втората световна война предавания за чужбина се излъчват и от нелегалната радиостанция „Обединена България“ (февруари 1942 – ноември 1943) в София. Създадена е по инициатива на Петър Габровски – министър на вътрешните работи и на народното здраве в първото и второто правителство на Богдан Филов (1940 – 1943), Панайот К. Чинков – един от най-изтъкнатите български преводачи и журналисти между двете световни войни, първи политически коментатор на Радио София и директор на Дирекцията на националната пропаганда (ДНП) от 1941 г. до края на 1942 г., а също и на сътрудници в Дирекцията. Причина за създаването на радиостанцията са политически противоречия с ръководството на Радио София, което не се подчинява на ДНП и успява да запази относителна независимост. Радио „Обединена България“ защитава по-твърда позиция на българската държава и добрите й връзки с Германия. То имитира чуждестранните радиостанции на български език и се противопоставя на антибългарската пропаганда на Радио Лондон. Късовълновият предавател, който е взет от Военновъздушните сили, се намира в кв. „Овча купел“, по-късно е преместен в Царибродския квартал (дн. „Красно село“), а студиото на „Обединена България“ се помещава в сградата на ДНП на ул. „Княз Александър I“ №10.

През юли 1944 г. от предавателя „Български новини“ започват да се излъчват специални емисии на къси вълни, предназначени за нашите сънародници в чужбина. Те съдържат вътрешни и външни новини и са организирани от Дирекцията на печата – Осведомително отделение. През 1944 – 1945 на къси вълни от София излъчва радиостанцията „Фронт и родина“.

След войната предаванията й са преустановени, а техниката и екипите се прехвърлят към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина“. След 1945 г. предавателят на къси вълни е наречен „Родина“, а програмите на чужди езици се излъчват и на средни вълни по първа програма на Радио София. През годините броят на езиковите редакции значително нараства – освен на есперанто, италиански, английски, френски и немски, започва излъчването на всекидневни програми и на турски, гръцки, сърбохърватски, албански, испански, полски, чешки, унгарски и румънски език (след 1 януари 1950 г. предаванията на последните четири езика са спрени). Засилен е обменът на записани програми за живота и социалистическото строителство между НРБ, СССР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия. Увеличен е броят на предаванията на английски, немски, гръцки и турски език. В периода 1948 – 1962  емисиите за чужбина на български език са обявявани като Радио Родина. След 1962 г. започват предавания и на арабски и португалски език, както и специализирани емисии за Африка на английски, френски и португалски и за Латинска Америка на испански и португалски.

От 1992 г. предаванията за чужбина на БНР се наричат Радио България. Тази уникална програма в структурата на Радиото продължава да представя и оформя облика на нашата страна пред света, нейната национална и културна идентичност като основен, а често и единствен достоверен източник на информация от и за България за милиони чуждестранни радиослушатели и българските общности зад граница, което определя специфичната й продукция и роля. Емисиите се излъчват на средни и къси вълни за Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка на български, английски, немски, френски, испански, италиански, сръбски, гръцки, албански, турски, арабски и руски език (емисиите на руски тръгват в ефира на 26 септември 1994 г.). През същата година, след 10-годишно прекъсване в хода на т.нар. възродителен процес, са възобновени предаванията на турски език на средни, къси вълни и УКВ за районите в България с компактно население с турски етнически произход (Турска редакция при Радио София е създадена през 1945 г., а излъчването на емисиите на турски език за чужбина на къси вълни започва през 1959 г.). Програми на Радио България се предават и от над 50 радиостанции в повече от 30 страни. Доказателство за това, че посланията му достигат до хора от различни точки на света, е активната комуникация (традиционна, а по-късно и електронна) със слушателската аудитория, която има своята национална специфика и изградени навици. Сред слушателите има такива с над 30-годишен „стаж“, а възрастовият им диапазон варира от 8 до над 80 години.

От май 2004 г. Радио България поддържа с текстове, снимки и аудиофайлове своя страница в интернет на 11 езика (български, руски, английски, немски, френски, испански, сръбски, гръцки, албански, турски и арабски). Чрез новия сайт на БНР Радио България с творческия си потенциал и технически възможности представя в световната мрежа мултимедиен продукт, който гради модерния образ на нашата страна. Сайтът на БНР е единственият български сайт, поддържащ толкова езикови версии. Чрез качествено и достоверно съдържание, обогатено с илюстративен снимков и звуков материал, и с екип от изключителни професионалисти Радио България осъществява обществената мисия на БНР и защитава престижа си на авторитетна радиостанция. Медията разширява дейността си и с участие в „Евранет“ (съвместен проект на 16 радио-телевизионни станции от 13 страни), като редовно изпраща за излъчване материали на английски, немски, френски и испански език.

Чрез емисиите си и страницата на български език Радио България информира многобройната си аудитория от диаспората за живота и събитията у нас, а също така с множество кореспонденции разказва и за дейности и инициативи на българските общности по света, за българските училища и културни центрове в различни страни. Редакцията „Предавания за чужди радиостанции“ утвърждава авторитета на Радио България и сред българските посолства и културни центрове в чужбина, които редовно използват предоставените програми на 11 езика за отбелязване на важни национални събития. В помощ на българските училища по света се подготвят и специални образователни програми по литература и история.

На 31 януари 2012 г. по финансови причини се прекратяват излъчванията на къси вълни с изключение на предаванията на турски език. Емисиите на балканските езици се излъчват на средни вълни от предавателя в Петрич до 15 февруари 2012 г. и от предавателя във Видин до 31 май 2012 г.

От 2015 г. Радио България има 24-часова програма онлайн на 11 езика, а от 1 декември 2016 г. – на 10, без арабски език. Само емисиите на турски език продължават да се излъчват и в ефир на средни вълни и УКВ. От 9 май 2016 г. те са на честотата на новосъздадената регионална радиостанция на БНР Радио Кърджали.