През юли 2006 г. бившият български премиер Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005) дарява на Главно управление на архивите при Министерския съвет (от 2007 г. Държавна агенция „Архиви“) личния архив на своя дядо Фердинанд – първия цар на Третата българска държава, който съдържа 833 папки. Става въпрос за архива от тайната канцелария на царя, съхраняван в продължение на 19 години в института „Хувър“ към Станфордския университет в САЩ. Той е предаден от Симеон Сакскобургготски през 1987 г. с уговорката, че ако някой ден в България се установи демокрация, трябва да бъде върнат в страната ни, защото е неразделна част от нейната история.

Уникалните исторически документи се отнасят за периода от освобождението на България от османско иго (1878 г.), още преди идването на Фердинанд в страната, до 1956 г. Особено богата е дипломатическата и военната документация, която отразява участието на България в Балканските войни (1912 – 1913) и в Първата световна война. Запазени са писмата между българския монарх и руския император Николай II Романов, австроунгарския император Франц Йосиф I, президенти, папи и кардинали, както и документи от кореспонденцията на Фердинанд с български министър-председатели, дипломати, висши военни и културни деятели, сред които са Стефан Стамболов, Димитър Петков, Иван Гешов, Васил Радославов, генералите Рачо Петров и Радко Димитриев, композиторът Панчо Владигеров. В архива могат да се видят и оригиналите на двустранни договори като тайния съюзен договор с Кралство Сърбия от 1904 г. и тайния договор с Гърция от 1912 г.

Кой е Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски? Той е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена независимостта й, и цар на българите от тази историческа дата до абдикацията си на 3 октомври 1918 г. Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи-Филип. Изборът му за български княз става след абдикацията на Александър І Батенберг на 26 август 1886 г. и възникналата остра политическа криза в страната. Той няма политическо минало, но за сметка на това има родословни връзки с всички европейски династии.

В българската историография Фердинанд се разглежда като противоречива личност. От една страна се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост, която провъзгласява с Манифест към българския народ на 22 септември 1908 г. в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Търново. Княз Фердинанд обявява България за независимо царство и приема титлата цар на българите, с което се възстановява титлата на българските владетели от Първото и Второто царство. Фердинанд I управлява цели 31 години. Двадесет и пет от тях за България са години на политически, икономически и културен възход. По негово време тя се изгражда като модерна европейска държава по отношение на основните институции, парламентарната система, армията, инфраструктурата. Като главнокомандващ на войската Фердинанд се заема с нейното модернизиране, въоръжаване и създаването на елитен офицерски състав. Той подкрепя модернизацията във всички области – изграждането на пощи, железници, гари, пристанища, дворци, паркове и градини. Във външната си политика постига не само помирение, но и сближаване с Русия. От друга страна, много изследователи и досега го упрекват за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди човешки жертви и тежки териториални и финансови загуби. След блестящите победи на българските войски в Балканската война настъпва национална катастрофа, причинена от събитията около Междусъюзническата. Следва Първата световна война и въпреки военните успехи на фронта – победите над Сърбия и Румъния, България преживява втора национална катастрофа. Това са последните шест неуспешни години от царуването на Фердинанд, които оставят незаличим отпечатък върху спомена за него. Принуден от обстоятелствата, той абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (цар Борис III) и напуска България. Следват дълги години на изгнание в град Кобург, Германия, където Фердинанд живее до смъртта си през 1948 г. Той никога не е бил допуснат да посети България въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски. Последната воля на Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“ и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на неговите родители. Там остава и до днес.