БГНЕС
      Поетът чете епиграми от сатиричната си книга „Оправяне на света“ – запис от 1967 г.

85-годишният житейски път на Марко Ганчев минава през три политически строя – монархия, социализъм и демокрация. Известният поет, писател-сатирик, преводач и общественик, който в творчеството си интелигентно осмива всякакви личности, събития и процеси, е автор на повече от 50 книги, от които над 15 са за деца. Той е племенник на бележития писател Марко Марчевски, издател на списание „Пламък“, в което Гео Милев публикува поемата си „Септември“.

Марко Ганчев е роден на 13 февруари 1932 г. в село Марча (днес квартал на Дряново). Първото му стихотворение е отпечатано в софийското детско вестниче „Другарче“ още когато е на 10 години. Като студент по българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ публикува стихове във вестниците „Народна младеж“, „Литературен фронт“ и „Стършел“, в литературни списания и сборници, а веднага след дипломирането си през 1955 г. заминава за Тирана съгласно спогодба между България и Албания, за да се подготви за преводач на поезия. Прави няколко превода и се връща в родината, където 25-годишен издава първата си стихосбирка „Семената зреят“. Марко Ганчев работи в различни вестници (7 години в редколегията на „Стършел“), списания и издателства.

Заради пиперливия език на писателя през 1969 г. книгата му „Бягащо дърво“ (лирика) е забранена, а година по-късно идва случаят „Солженицин“. Марко Ганчев, Валери Петров и още трима български писатели отказват да подпишат резолюция по повод удостояването на руския романист и драматург Александър Солженицин, обявен за „враг на комунистическата власт“, с Нобелова награда за литература за романа му „Архипелаг ГУЛАГ“. Следват изключване от БКП и други наказателни мерки. През 1984 – 1989 Марко Ганчев е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо“, издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово. През 1989 г. започва да води рубрика два пъти седмично по радио „Свободна Европа“, в която чете политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система“. От края на същата година до 1993 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“, преименуван междувременно на „Литературен форум“.

Ето какво казва писателят в разговор с журналисти от българските секции на Би Би Си, „Дойче веле“ и „Свободна Европа“ за ролята на тези радиостанции, които според него единствени дават информация за „опитите за опозиция“ на режима на Тодор Живков.

      Марко Ганчев за Би Би Си, „Дойче веле“ и „Свободна Европа“ – запис от 1990 г.

След демократичните промени Марко Ганчев се включва за кратко в политическия живот на страната, надявайки се, че политиците ще си гледат политиката, а писателите ще си пишат книгите. Той е депутат в VII Велико народно събрание (1990 – 1991), подписва новата конституция на страната, заради което е изключен от СДС, пет години е посланик на България в Беларус (1993 – 1998).

След политическата си кариера Марко Ганчев се отдава на писането. През 2001 г. получава националната литературна награда „П. Р. Славейков“, която му е присъдена за цялостното му творчество за деца и юноши. Година след това е удостоен с орден „Стара планина“ I степен за изключителен принос към българската култура, през 2010 г. печели наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ, както и други отличия. В творческата му визитка са записани сатирични книги, стихосбирки и творби за деца, сред които са „Марсиански възторзи“ (1960 г.), „Второ пришествие“ (1964 г.), „Оправяне на света“ (1967 г.), „Професия несъгласие“ (1982 г.), „Къси съединения“ (1989 г.), „Цар и говедар“ (2010 г.), „В търсене на изгубеното племе“ (2012 г.), „Правото да бъдеш буден“ (стихотворения, 1966 г.), „Сбогом на таласъмите“ (приказки, 1974 г.), сборниците със стихове „Чанта за утре“ (1987 г.) и „Магарешки работи“ (2004 г.) и др. Всички те са нагледно олицетворение на крилатата мисъл на писателя: „Важно е ние да прочетем времето, а не то – нас.“

В предаването „Кафе с автограф“ на редакция „Хумор, сатира и забава“ с водещ актрисата Жоржета Чакърова Марко Ганчев говори за призванието на сатирика и представя книгата си „Професия несъгласие“.

      Откъс от предаването „Кафе с автограф“ с гост Марко Ганчев – запис от 1982 г.