Световен ден на радиото 2018

Световният ден на радиото се отбелязва по инициатива на ЮНЕСКО (организацията на ООН за образование, наука и култура), която датира от 2012 г. Първоначалната идея принадлежи на Испанската радиоакадемия и е внесена за обсъждане в ЮНЕСКО. След няколкогодишни проучвания и дебати е определена датата 13 февруари – рожденият ден на Радиото на Организацията на обединените нации, създадено през 1946 г.

Радиото е първата и най-широко достъпна масмедия, достигаща до най-много хора по целия свят. И днес, при съвременните средства за комуникация, то остава изключително важен източник на информация, платформа за публични дебати и представяне на различни гледни точки и изпълнява множество функции – разпространява идеи, образова и забавлява. Свободното, независимо и плуралистично радио има важно значение за обществото и е жизнено необходимо условие за утвърждаване на правата на човека и неговата свобода. Световният ден на радиото има за цел повишаване на обществената осведоменост за неговото значение, насърчаване на хората, отговорни за вземането на решения за предоставяне на достъп до информация чрез радио, подобряване на работата в мрежа и на международното сътрудничество между радио- и телевизионните оператори.

Световният ден на радиото е отбелязан за първи път на 13 февруари 2013 г. В специално интервю за предаването „Европа без граници“ на програма „Христо Ботев“ Ален Масе, тогавашният генерален директор на Международния съюз за радио и телевизия (URTI), разказва как се е родила идеята за обявяването на такъв ден и какво е неговото послание.

      „Радиото е медия с огромно значение в историята“, подчертава Ален Масе

Тазгодишното мото на празника е „Радио и спорт“. Откликвайки на предложението на организаторите от ЮНЕСКО всички радиостанции да изпратят своите послания чрез предавания, материали, инициативи и събития, посветени на спорта, БНР организира тренировка с лекоатлетката Тереза Маринова. Тя е европейска и световна шампионка в дисциплината троен скок, но върхът в кариерата й безспорно е олимпийската титла от летните игри в Сидни’2000, завоювана с постижение 15,20 м още от първия опит. Това е национален рекорд на България и пето постижение в тогавашната ранглиста за всички времена. За спортистката олимпийското злато е още по-ценно поради факта, че е спечелено след две тежки оперции, когато много хора не вярват, че ще се върне на пистата. Тереза Маринова и до днес си спомня с не по-малко вълнение за „един от най-големите моменти“ в живота си – триумфа в Сидни.

      За значимостта на олимпийската титла от дистанцията на времето и спорта като житейска кауза – запис от 2014 г.