Владимир Димитров – Майстора, „Момиче с гергини“
Владимир Димитров – Майстора, „Момиче с гергини“
      Художникът за работата върху картините си – запис от 1960 г.

На 1 февруари преди 135 години е роден един от най-ценените и обичани български художници със световна известност, чието творчество е пример за оригинална хармония между традиционно и модерно. Владимир Димитров – Майстора твори през първата половина на ХХ век в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Произведенията му са с изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен с характерните си живописни творби, Майстора има уникален принос в българското изкуство и като военен художник, участвал в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война. Създава внушителен цикъл рисунки и акварели с мотиви от войнишкия живот („Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и др.), които днес са част от колекциите на Военно-историческия музей и Националната художествена галерия в София и на Художествената галерия в Кюстендил.

С получените средства от първата си самостоятелна изложба с рисунки в Кюстендил през 1903 г. и с помощта на събраната от съгражданите му финансова помощ Владимир Димитров заминава да учи в Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия) при авторитетните български творци Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка. Заради големия му талант неговите състуденти го наричат Майстора. От този му творчески период са портретите на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“ и пейзажите „На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и др.

След войните Майстора се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство, и е силно повлиян от идеите на толстоизма. На изложбата си през 1922 г. в столицата показва едни от първите си акварели и маслени платна от циклите „Жътва“ и „Моми“, с които се включва в движението за родно изкуство. Модерната критика вижда в тях безспорна дарба и оригинален пластичен език. Известно време Владимир Димитров – Майстора живее и твори в Италия. Участва с 21 тушови рисунки от Рим в годишната изложба на римските художници, където се запознава с американския колекционер и меценат Джон Крейн. Той откупува голяма част от творбите на българския художник и го уговаря да му продава всичките си картини в продължение на четири години. Така изкуството на Майстора става известно и извън Европа. През 70-те и 80-те години на ХХ в. част от тези произведения (повече от 200 на брой) е върната в България в колекциите на Националната художествена галерия и Художествената галерия в Кюстендил, носеща името на художника. Днес тя притежава най-голямата в страната сбирка от негови платна, рисунки и акварели.

През есента на 1924 г. по покана на своя приятел Андон Виячев, учител и общественик, Майстора се установява в кюстендилското село Шишковци, където намира мечтаната атмосфера и сюжети. Създава големи цикли от картини и рисунки, свързани с българската природа и живота на хората от народа, а моделите му са жители на кюстендилските села. Андон Виячев и съпругата му са модели за известната картина „Семейство“. Характерни за работите на художника са редуването на топли и студени цветове, стилизацията на националните носии, подчертаването на някои елементи като очите на девойките или задния фон. Чрез идеализацията на образа той внушава представата си за духовната красота на българина. В творбите му жената е обаятелна, изящна и хармонична, а мъжът е въплъщение на мъдростта. Класика в българското изобразително изкуство са картините на Майстора от 30-те години на ХХ в.: „Моми“, „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“, „Девойка от Кюстендилско“, „Жетварка“, „Мома с ябълки“, „Жетварка от село Шишковци“, „Жетвари на обяд“, „Копачки“, „Селско момиче сред макове“, както и „Цветница“ и „Фамилия“ (ок. 1928 г.).

Владимир Димитров умира в София на 29 септември 1960 г., а по-късно тленните му останки са пренесени в Шишковци – селото, трайно свързано с живота и творчеството на художника, в което и до днес споменът за него е жив. Къщата, в която е живял, е превърната в музей.

Майстора приживе е признат за един от най-значимите творци в българското изобразително изкуство и се превръща в един от творческите символи на нацията. Негови творби са показвани на изложби в Италия, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Румъния, Белгия и други страни. През 1940 г. е награден с бронзов медал на Световното изложение в Ню Йорк. С решение на ЮНЕСКО 100-годишнината от рождението на гениалния художник е отбелязана по света, с което се признават заслугите му и към световното изкуство на XX век. През същата 1982 г. Съюзът на българските художници учредява награда за живопис на негово име.