Дан Колов
      Племенницата на бореца Янка Балканска разказва спомени за него – запис от 1983 г.

На 13 април 1962 г. в София се провежда Първият международен турнир по свободна борба „Дан Колов“, който става традиционен. Основан е в памет на прочутия български борец и кечист Дончо Колев Данев, останал в историята като Дан Колов, който след 9 септември 1944 г. е удостоен посмъртно със званието заслужил майстор на спорта. Турнирът се организира всяка година от Българската федерация по борба в Севлиево.

Дан Колов има над 1500 срещи като професионален борец, а загубите му се броят на пръсти (броят им варира според различните източници). Той е първият българин европейски шампион по борба свободен стил. Има три европейски и две титли световен шампион в тежка категория при професионалистите и става първият борец в света, който два пъти печели диамантен пояс. И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства. Въпреки многократните предложения да смени гражданството си, Дан Колов е непреклонен и остава българин до последния си дъх: „Защо ми е американско поданство, когато винаги съм мечтал да живея в България… Не зная дали някой е изпитвал такава мъка към родината си, както аз. Напуснах я като момче и макар че не зная нищо за нея, тя ми е свидна повече от всичко на света. Чувствам се силен, защото съм българин.“ Към него валят предложения и от холивудски продуценти за участие в суперпродукции, но той отказва. Съгласява се да се снима в един-единствен филм – „Под игото“, по покана на режисьора Александър Вазов през 1936 г., но поради липса на достатъчно средства снимките са отложени и филмът е направен едва през 1952 г. от режисьора Дако Даковски, доста след смъртта на бореца.

Дончо Колев Данев е роден на 27 декември 1892 г. в с. Чадърлии (днес с. Сенник), Севлиевско. Твърде рано губи баща си, а майка му е принудена сама да отглежда шест деца. Подгонен от немотията, през 1905 г., ненавършил 13 години, Дончо заминава на гурбет в Унгария, където работи като градинар в околностите на Будапеща. През 1909 г. тежкият живот го отвежда още по-далеч от дома – в Америка, заедно с други българи. В Новия свят Дончо Колев изкарва прехраната си като хамалин, миньор, участва в изграждането на жп линия в Скалистите планини. Междувременно участва в организираните сред работниците борби и бързо се прочува с невероятната си физическа сила, издръжливост и добра техника. Интересен факт е, че Дан Колов получава първия си медал не за спортно постижение, а за „достойна работа“ като строител на водноелектрическа централа на река Мисисипи, в щата Айова. Кариерата му на спортист започва в известния американски пътуващ цирк „Виктория“ през 1914 г., когато директорът му кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лорънс, познат като Циклопа. Дончо Колев приема предизвикателството и побеждава 106-килограмовия професионален борец. Следват победи на турнирите, организирани от цирка, които скоро му донасят славата на най-популярния кечист в САЩ. Българинът с „железните ръце“ превъзхожда своите съперници, сред които са много от известните по онова време кеч звезди – Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан Човекът-светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и др.

През 1924 г. митологизираният в САЩ Дан Колов получава покана за участие на единствен по рода си турнир в Япония, където борбата от хилядолетия е национален спорт. На финалната среща на тепиха излизат „Балканският лъв“, обгърнат в националния трибагреник, и Джики Хиген Удушвача, идол на японската борба, непобеждаван от никого, фаворит на самураите и племенник на императора. Българинът надделява, чупейки гръбнака на любимеца на японската публика. Тълпата се нахвърля върху победителя, а охраната едвам го спасява. Същата нощ е направен опит за убийство на Дан Колов в хотелската му стая. Той тайно напуска Япония с думите: „Заклевам се, че никога повече няма да стъпя в тази страна, в която хората, за да спасят честта си, най-спокойно си разпарят корема, а не могат да простят на един чужденец, че в честна борба е победил един техен шампион“.

След схватката с Джики Хиген журналистите по света величаят Дан Колов и се надпреварват да му измислят прякори – Краля на кеча, Кинг Конг, „страшното българско чудо“, „яката българска скала“. Победата на бореца е посрещната в България с ликуване. Той прославя родината си и продължава с редица успешни мачове в Северна и Латинска Америка, Европа, Нова Зеландия, Австралия, Африка, Азия, побеждава забележителни тибетски майстори. Навсякъде предизвиква уважение и възхищение заради феноменалната си сила, пъргавина и бързина на мисълта при съвършеното прилагане на множество хватки.

На големия турнир по кеч в Париж през 1936 г. Дан Колов спечелва най-голямата си спортна слава, като побеждава прочути борци, между които е и гордостта на Франция Анри Деглан – Човекът с хилядата хватки, който е европейски, световен и олимпийски шампион. Двубоят се превръща в сензация и се предава директно по радиостанции в цяла Европа, Северна Америка и Австралия. Тази победа носи на българския борец титлата европейски шампион и престижния диамантен пояс. През 1972 г., след смъртта на Дан Колов, Деглан посещава България, за да се поклони на гроба на своя приятел и съперник и оставя посланието: „За спомен от моето идване в родното село на моя спортен противник и още по-голям мой приятел. И това ще бъде за мен един безсмъртен спомен, че можах да дойда и да му отдам почит, която бях длъжен да му отдам, преди да отида при него някой ден“.

През 1935 г., след три десетилетия в странство, Дан Колов се завръща в България, обвит с ореола на славата, и е посрещнат като герой. Продължава да участва в двубои и в родината, за да я популяризира. Паметни остават горещите схватки на тепиха и мълниеносните му победи над Реджинал Сики (Абисиния) в София, Драгичиану (Румъния) в Пловдив, Чарли Сантен (САЩ) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков в Стара Загора и др. В последната година от живота си, вече много болен, най-силният българин се изправя в София срещу много по-младия световен шампион португалеца Ал Перейра и до последно остава човек на честта – завършва кариерата си както подобава – като победител.

Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце и безгранична щедрост. Спортните успехи го правят богат и борецът с пълни шепи раздава милиони. Самият той казвал: „Аз не обичам наполовина работи. Когато е за благотворителност, трябва да се даде всичко“. През 1933 г. по време на Лайпцигския процес носителят на диамантения пояс предоставя 2000 долара на комитета в Париж за защита на Георги Димитров, като казва в типичния си патриотичен стил: „Аз не съм комунист, но аз съм българин и не мога да бъда спокоен и равнодушен, когато животът на друг българин, Георги Димитров, е в опасност“. През 1937 г. дарява 500 000 лева на цар Борис за закупуване на самолет на българската авиация (според други източници той е предоставен на българските пощи). Дан Колов и приятелят му Хараламби (Хари) Стоев дават средства за изграждане на летището в Горна Оряховица, което е открито през 1925 г. и до 1948 г. е използвано основно за военни цели.

Световноизвестният борец подпомага финансово роднини, български студенти, сираци, начинаещи спортисти, семейството на първия ни световен шампион по класическа борба Никола Петров, множество българи в страната и чужбина. През 1936 г. основава в София школа по борба, носеща неговото име, в която предава опита си на млади таланти, оборудва тренировъчни зали в столицата и Банкя за българските борци.

Дан Колов умира на 26 март 1940 г. от туберкулоза, ненавършил 48 години. Последното му желание е да бъде погребан в родното му село Сенник. Близки и съселяни избират мястото – в двора на църквата „Св. Иван Рилски“, построена на най-високия хълм в селото, откъдето се открива невероятно красива гледка към Централна Стара планина. Там и до ден днешен са се изправили „Балкан срещу Балкан“.