Първият българин, който пише за електромагнитните вълни 30 години преди тяхното откриване е Петър Берон, в своя  труд  „Панепистем“ издаден в Париж през 1864 година. През годините 1896 – 1897 г. в България се внася апаратура за  радиотелеграфия за българската войска и за големите пощенски станции. Но това не е радио, а е „радиодифузия“ както го наричат тогава, защото чрез електромагнитните вълни се предава морзовата азбука.

Първите опити за радиоизлъчване в България започват през 1927 г. със създаването на първото радиотехническо сдружение с председател инж. Георги М. Георгиев. Инж. Асен Маринов, които става главен инженер през 1938 г. разказва спомени запазени в „Златният фонд“  на БНР. По това време започват да се дебатират и проблемите на радиото в парламентарната зала на Народното събрание. Във връзка с тези дебати и със започналите публикации във вестниците на материали за радиото и новини за събиранията на хора, които слушат излъчваните от чужбина радиопрограми, на 20 май 1927 г. министърът на железниците пощите и телеграфите г-н Кимон Георгиев внася в Народното събрание законопроект за радиото. На 6 април 1927 г. е приет Законът за радиото, който се състои от девет члена. По този повод професор Асен Златаров пише: „Родно радио трябва ден по-скоро да имаме…“

През 1930 г. инициативните българи, между които са проф. Асен Златаров, Елин Пелин, инж. Георги М. Георгиев, инж. Димитър Бунев, Никола Колушки и др., създават движение за образуване на кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в България. Към тези интелектуалци се присъединяват още генерал Велизар Лазаров, Стефан Янчулев, Димо Казасов и Никола Джебаров. На 30 март 1930 г. в БИАД се свиква учредително събрание на кооперация „Родно радио“. Избира се управителен съвет в който влизат гореспоменатите личности и още: Хенри Левенсон – директор на БТА, М. Христов, П. Пейчев, Т. Белковски и д-р Милко Балан – син на известния академик Александър Балан.

На 15 май 1930 г. министър Петко Стайнов отпуска за нуждите на „Родно радио“ сградата на ул. „Бенковски“ 3 в София, където да бъде инсталиран предавателят на инж. Георги Вълков от Първа инженерна работилница и да се оборудва студио. През юни същата година започват излъчванията на „Родно радио“ в часовете 18.00 – 20.00 часа на вълна 329 м. Излъчванията се чуват в Перник, Кюстендил, Дупница, Червен бряг, Лом, а при добро време и в Шумен. В София излъчванията могат да се хванат и слушат чрез кристален детектор. „Родно радио“ има програмен съвет в състав проф. Асен Златаров, проф. Саша Попов, Хенри Левенсон,  Константин Сагаев, Ст. Стоилов, Никола Колушки – говорител, Г. М. Георгиев завеждащ техническата част и Г. Георгиев-Томов – говорител.

През есента на 1930 г. инженерите Г. М. Георгиев, Марин Маринов и Мехмед Рафик (внук на последния султан на турската империя Абдул Хамид – инженер, практикувал и в радио Виена) построяват нов предавател с мощност 400 вата и вълна на излъчване 319 метра.

На 31 октомври 1931 г. в голямата зала на Спестовна каса на ул. „Московска“ на ъгъла с ул. „Бенковска“ е поставен микрофон и на живо се предава тържественото събрание на кооперация „Родно радио“ по повод Деня на българските будители. Говорят проф. Асен Златаров и генерал Георги Кратунков (това е първото в България излъчване на извънстудийно предаване).
На 24 март 1934 г. (неделя) от 10.00 часа Софийският митрополит Стефан отслужва водосвет при откриването на новия Софийски национален предавател в Добруджанския квартал на София – днешната спирка „Бъкстон“ на трамвай № 5 за Княжево официалното название на предавателя е „Радио София“ (вж. програмата на „Родно радио“). В тази програма обедният блок се оформя като най-устойчив елемент, установява се програмна схема, която започва да се разраства, оформя се стабилна неделна програма с четири блока – сутрешен, обеден, следобеден и вечерен. Фиксират се тематични предавания – утринна неделна литургия от катедралния храм „Св. Александър Невски“, Час за селото, Детски радиочас. Увеличава се информацията за музикалния живот не само в София, а и в другите градове на страната. През 1936 г. се изграждат  радио Варна и радио Стара Загора. Започват да се излъчват сказки на различни теми от живота: за здравето, икономика и домакинство, музикално-образователни цикли, звучи популярна музика.

Ето говорителите на „Родно радио“: Елена Шопова, Венча Добрева, Мария Попова, Петър Витанов, които се водят на щат телефонисти. Никола Колушки, представен в уникалното немско издание „Книга на радиоговорителите“ със снимка и биографични данни, се нарежда сред най-популярните личности на Европа в този период.