Министерският съвет в Царство България издава наредба, която е одобрена с указ от цар Борис ІІІ от 25.01.1935 г., с която радиоразпръскването в България става държавна собственост. Регионалните радиостанции в градовете София, Варна и Стара Загора оформят държавното радио на България.

За началник на радиоразпръскването в България и за ръководител на Радио София е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник).

Сирак СкитникВ екипа му са: Димитър Ненов – музикален уредник, Йордан  Стубел – завеждащ литературно-драматичните предавания, Александър Джаджев – завеждащ информационните предавания, Есто Везенков – завеждащ професионално-стопанския отдел, д-р Васил Спасов – завеждащ народната музика, инж. Иван Ганчев – завеждащ студията, инж. Неделчо Узунов – завеждащ предавателите, Стефан Янчулев – уредник на спортния отдел и Здравка Добрева – предавания за семейството. Говорители:  Мария Попова, Петър Витанов, Венча Добрева, Ксения Дабнишка, Цветанка Антонова и Невена Куманова. Създава се радиопрограмна служба.Започват новите тенденции в програмното развитие на българското радио. Програмата се разширява по обем и обхват, обогатява съдържанието. Музиката запазва своя доминиращ дял (80-85 %) участие в програмата. Реализацията е в три насоки – сказки с научно-популярен характер, музика и новини. Създават се първите музикални радиосъстави. Композиторът Димитър Ненов, който е музикалният уредник на Радио София, създава дискотеката на Радио София, чийто продължител днес е фонотеката на БНР. Първи уредник на дискотеката на грамофонните плочи на Радио София е големият музикант Любомир Романски.

Ето и музикалните състави на Радио София: На 3 септември 1935 г. в програмата на радиото за първи път звучи изпълнение на “Оркестър на студиото на Радио София”, станал известен по-късно като салонен оркестър на Радио София. През есента на същата година се появява  в ефир и “Джаз оркестър на Радио София”. И в двата състава има известни музиканти, в първия свирят Васил Чернаев и Недялка Симеонова, а диригент е Васил Стефанов. През пролетта на 1936 г. в ефира звучи народна музика в изпълнение на “Бистришката четворка”, а на 6 юни 1936 г. се появява в ефира първата формация на “Струнен квартет Аврамов”.

През 1937 г. Радио София създава свой камерен оркестър с диригент Марин Големинов, който изпълнява сюити върху български народни песни, специално написани за него.  В този период в програмата влизат с участие детските вокални групи на Сия Янакиева и на Парашкев Хаджиев – “Детска радост”.

В Радио София се оформят и съставите за народна музика “Тракийска тройка”, “Угърчинска група”, групата на Цвятко Благоев, “Народна петорка” и “Народна седморка”. Благодарение на музикалния уредник на Радио София, композитора Димитър Ненов,  Радио София се превръща  в притегателен център за младите таланти – певци и инструменталисти. Концерти в програмата изнасят пианистите Петър Ступел, Юри Буков, Люба Енчева, Мара Петкова, цигуларите Митко Събев, Васко Абаджиев, Добрин Петков, Петко Христосков, певиците  Иванка Митева, Райна Гецова, Надя Бърдарова и Димитър Кожухаров.

Много от българските композитори създават произведения специално за нуждите на радиопрограмата. Тези произведения имат своите премиери в радиото като много от тях се излъчват “на живо”. Това са произведенията на композиторите П. Владигеров, Л. Пипков, Д. Ненов, М. Големинов, И. Кавалджиев, Ц. Цанков, А. Стоянов, В. Стоянов, П. Хаджиев и Йоско Йосифов. Тези композитори оставят своите авторски партитури в Радио София и така се създава “Нототеката на радиото”

Единствената нототека в системата на електронните медии у нас е в БНР и е създадена преди 70 години. В нототеката се съхраняват оригинални партитури на композиторите Димитър Ненов, Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров, Марин Големинов, Йоско Йосифов. Всяка от творбите е звучала първо в радиоефира и е писана специално за държавното радио на България, основано през януари 1935 г. Заслугата да може днес да се разгърнат авторските партитури на големите български композитори е на музикалните уредници на радио „София“ от началото на миналия век – Димитър Ненов и Боян Икономов. Идеята за музика, написана специално за радиото, се ражда когато средствата на медията за купуване на грамофонни плочи се оказват недостатъчни. Тогава Димитър Ненов решава да привлече български композитори да пишат музика, а премиерата й да е в ефира. С протекцията на главния уредник на радио „София“ Сирак Скитник тази традиция е продължена и от Боян Икономов.
Ценителите на музикалното творчество днес могат да видят някои от автентичните партитури, подредени в експозицията на музея на БНР.

В този период от развитието на Българското радио започват да се излъчват и емисиите за чужбина на къси вълни. През 1936 г. започват излъчванията само на есперанто. От 1 май 1937 г. започват да се излъчват емисии за чужбина на италиански, немски, френски, английски и есперанто. На 3 октомври 1937 г. се открива предавателят на Вакарел, оборудван от фирмата “Сименс” и  в Европа вече се чуват българските емисии на чужди езици.

Редактор на френските емисии е Жорж Милчев, на италиански Петър Увалиев. Беседите на немски чете Борис Ганчев, а говорители на английски са Михаил Хаджимишев /станал известен по-късно у нас като оперен режисьор/  и чиновникът от Дирекция по печата Ляков. Трябва да  се отбележи, че през 1938 г. емисиите на Радио София за чужбина достигат цифрата 207, като през следващите години предаванията на чужди езици се увеличават и обогатяват. Ръководството на радио институцията започва да оценява значението на тези емисии, които утвърждават престижа на България пред външния свят.През годините на Втората световна война /поради големите възможности, които притежава, а също така и поради масовото си разпространение/ радиото най-активно участва като пропагандно средство в гигантския военен и политически конфликт. Ефирът на Европа се разкъсва от престрелките по радиовълните. България не остава назад. Започва българската “радиовойна”. По решение на задграничното бюро на БКП в Москва и с личното ръководство на Георги Димитров на 23 юли 1941 г., от Москва започват своите излъчвания Народните радиостанции “Христо Ботев” и “Народен глас”. Те предават комунистически програми до 22 септември 1944 г. В тези предавания те призовават българския народ на въоръжена борба срещу т.нар. “монархо-фашистка диктатура”. На 17 юли 1942 г. по радиостанция “Христо Ботев” се обявява Програмата на Отечествения фронт. Програмата се прочита от отговорния редактор на радиостанцията Карло Луканов. НРС “Христо Ботев” има по три предавания в денонощие като екипът е с постоянните редактори С. Колев, Ф. Козловски, Р. Аврамов, В. Червенков и В. Поптомов. НСР “Народен глас” предава всеки ден два пъти на български един път на немски, като автор, редактор и говорител е Станке Димитров – Марек. На 7 октомври 1941 г. в 20.30 часа, когато българското  радио  започва  вечерния  си информационен бюлетин, неочаквано в ефира на вълната на Радио София се намесва един глас, който призовава българския народ на въоръжена борба срещу съществуващата държавна власт. Предаването на Радио София е прекратено и започва да се предава музика. Така радиостанция “Народен глас” от Москва започва двубой с българското радио като нейните предавания са на вълните на Радио София и Радио Скопие.

На 27 януари 1941 г. започва да работи третата районна радиостанция на българското радио в Скопие на вълна 426 м. Отначало предаванията се водят на немски език с немски екип начело с доктор Лане от немското посолство в София, заради немските войски в Македония. Около три месеца по-късно идва български екип, който подготвя първото предаване на български език – 20 април 1941 г. – на връх Великден и във връзка с рождения ден на Адолф Хитлер. В македонския ефир прозвучава: “Внимание! Тук Радио Скопие! Христос Воскрессе! Започваме нашето първо предаване на български език, за вас българи, от свободна Македония!…” Ръководител на Радио Скопие е Любомир Георгиев Брутов – поет роден в Ямбол, завършил Славянска филология участвал в войните, бил стопански емигрант в Париж, с интерес към музиката, издал пет стихосбирки и работил в Радио Варна. Високо е ценен от професор Асен Златаров, Тодор Боров, Д. Б. Митов, Кирил Христов и Георги Цанев. В предаванията на Радио Скопие най-силната част са автентичната и самобитна народна музика и детските предавания.През 1938 г. започва да се строи новото студио на Радио София. Строежът е завършен през 1942 г. и Радио София от ул. “Московска” се премества на бул. “Драган Цанков” № 4, в старата вилна зона на София.

На 5 март 1943 г. умира Сирак Скитник и на негово място за няколко месеца директор на Радио София става Йордан Стубел. След него до 9 септември 1944 г. директор е писателят Константин Константинов. През зимата на 1943 -1944 г. започват бомбардировките на София, бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на Нови хан.