Карандаш рисува в редакцията на вестник "Стършел", 1971 г.Фото-архив Тодор Славчев
Карандаш рисува в редакцията на вестник "Стършел", 1971 г.

„Баща ми ме изпрати в Академията с един пакет рисунки и каза: „Иди при Илия Бешков, това е човек, който ще ти каже, ако той приеме тези рисунки, остани, но ако той каже, че от тях не става нищо, ела си.“ Аз усещах, че нещо огромно ми предстои и че Илия Бешков ще ми отвори вратата за него. Година по-късно, през 1942-а ме приеха трети по списъка, което означава, че съм се представил нелошо на изпита“. И още в първите години на своето следване бъдещият карикатурист Цветан Цеков-Карандаш се увлича по сферичната перспектива на Ренесансовата живопис и започва задълбочено да я  проучва. У нас той е художникът, който отделя съществено внимание върху картинната геометрия на Леонардо да Винчи и прави паралел между философията на Леонардовите сферични композиции и на фреските на Боянския майстор.

Цветан Цеков-Карандаш (24 ноември 1924 – 2 февруари 2010) е роден в село Искър, Плевенско. Учи една година рисуване при големия майстор на карикатурата и илюстрацията Илия Бешков, а след това завършва живопис в Художествената академия при професор Дечко Узунов. Още като студент започва работа в новосъздадения хумористичен вестник „Стършел“, където работи в следващите 40 години. Псевдонима Карандаш (от рус. молив) му го измисля главният редактор на вестник „Нашенец“, журналистът Стоян Нейков. „Повтаряше го непрекъснато, докато не забравя рожденото си име“ – спомня си карикатуристът. Първата самостоятелна изложба на Цветан Цеков-Карандаш е през 1972 година в Плевен. Изминали са 30 години от началото на творческата му дейност и „може би и още 30 години нямаше да направя изложба, ако не беше инициативата именно на моите земляци – спомня си художникът. – Заслугата е преди всичко на културните дейци от родното ми село Пелово (дн. Искър) и Окръжна художествена галерия в Плевен.“ Запитан с какво най-много го привличат политическите рисунки, които доминират в изложбата му, той отговаря: „За мен всички карикатури са политически, от ярко изразената политическа идея до най-безобидната наглед, всички имат политическо значение“. На същата експозиция журналист обобщава, че карикатурата е призвана чрез осмиване да воюва срещу съществуващите бюрократи, лентяи, кариеристи, сиреч да прави корекции у хората. След това се обръща към Карандаш: „Какъв ще бъде Вашият принос в тази нелека работа и какви са Вашите бъдещи творчески планове?“, а художникът му отвръща: „Карикатурата се бори за плановост, наистина, но самата тя се развива безпланово, тъй че моите планове си остават карикатурни“.

      Карандаш за сходната геометрия в картините на Леонардо да Винчи и стенописите в Боянската църква – запис 1993 г.

„Навсякъде, където виждаме красота, има златно сечение, тя може да бъде търсена съзнателно, може да бъде търсена интуитивно и по чувство, но тя, съществуваща за окото, говори, че тя съществува в самата си субстанция на произведението – споделя художникът по така вълнуващата го тема за златното сечение в интервю от 1993-а. – Такива примери могат да се посочат още много в нашата културна традиция, но при Боянския майстор това е нещо абсолютно съзнателно, нарочно. То спокойно може да се нарече Проторенесанс. Сигурно биха могли да се потърсят и други примери, но аз лично не знам други като Боянската църква у нас. (…) За чуждите автори още не е известна тази геометрия, която странно привлича и особено добре се сравнява и открива, и то с неслучайни образи, а именно с Христос от „Тайната вечеря“ и с Мона Лиза. Но Боянският майстор предхожда Леонардо и с това може да се гордеем.“

Цветан Цеков-Карандаш изследва Леонардовата картинна геометрия през целия си творчески път, но през последните десетилетия се занимава по-обстойно с тематични проучвания и изнася публични лекции. През 2005 година основава Лаборатория по нестандартна геометрия. Карандаш е първият носител на наградата за карикатура на името на Илия Бешков, връчена през 1971 година от Съюза на българските художници. Два пъти е награждаван с орден „Кирил и Методий“ – II степен. Илюстрира книги за деца от Асен Босев и Михаил Лъкатник. Често перото му изобразява Христо Ботев като контрапункт на съвременни образи и явления. Със своя художествен и философски поглед върху сферичната перспектива на Ренесанса Карандашовият стил остава иновативен в българското културно пространство.

По тази публикация работи Анна Капитанова