По време на понтификата на папа Пий XII е основана българската секция на Радио Ватикана. Тя започва своята дейност на 21 ноември 1949 г. – 18 години след създаването на радиото на Светия престол, ръководено от монасите от Ордена на йезуитите. Първите излъчвания на чужди езици са част от политиката на Ватиканската държава в годините след Студената война и имат за цел поддържането на вярата у католиците и не само в периода на репресивните политически режими в Централна и Източна Европа, Азия, Америка и Африка. Според сведенията на Свободна Европа от 1986 г. броят на редовните слушатели на Радио Ватикана на български език достига 400 хил. души, което е огромна цифра, като се има предвид че практикуващите католици в страната наброяват около 70 хил. Промените, настъпили след 90-те години, налагат и изместване от първоначалния фокус на радиосъдържанието и с годините характерът на чуждоезиковите програми, включително и на българската, постепенно се променят. Българската секция предава информация за дейността на Папата, съвременната църква, католическите епархии в България, както и теми, свързани с икуменизма, междурелигиозния диалог, духовността, културата и комуникациите.

От 1970 година студиата на Радио Ватикана се намират в сградата на Палацо Пио, където работят близо 400 души от над 40 различни народности, като в по-голямата си част те са цивилни лица. Изготвят се чуждоезикови програми на 40 езика. През годините ръководителите на българската секция са: Йосиф Гагов (1949-67), Георги Елдъров (1967-91), Вратослав Халамбек (1991-95), Федерико Ломбарди (1995-2000), Димитър Ганчев (от 2005).

      Архимандрит Георги Елдъров за българската програма на Радио Ватикана и нейното съдържание при формирането на съвестта на човека в религиозен аспект – запис 1990 г.

До 2016 година предаванията на Радио Ватикана се излъчват на къси и средни вълни, а след това – чрез спътник и онлайн. В своята 70-годишна история българската секция има съществен принос не само в затвърждаването на основните постулати на църквата, религията и морала, но и в изграждането на авторитета, с който се ползва Католическата църква в религиозната и културно-обществената сфера.

По тази публикация работи Анна Капитанова