Счита за първия си истински театрален успех ролята на Мишока Мики през 1940 година. Тогава е на 11 години. На сцената се появява едва 3-годишна, когато „играе“ ангелче в ръцете на своя баща. Остава вярна на театъра през целия си живот. Когато съществуваха звания, тя притежава най-високото в своята професия – народен артист. Има множество отличия от някогашните театрални прегледи, три пъти е удостоявана с наградата „Варна“.
Катя Динева (6 октомври 1929 – 9 април 2011) завършва Висшето театрално училище през 1952 г. в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, а нейни колеги са Георги Калоянчев, Вили Цанков, Рангел Вълчанов… Първият ѝ сезон като професионална актриса е във Варненския театър. Следват четири сезона в Бургас и само два-три месеца в Русе. От 1958 г. е в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна. За мнозина тя остава един от артистичните символи на морската ни столица. Катя Динева е дъщеря на известния актьор Христо Динев, един от основателите на Варненския драматичен театър. В запис, съхранен в Златния фонд на Българското национално радио, актрисата си спомня за баща си и говори за професията на актьора:
В продължение на повече от 60 години Катя Динева пресъздава различни човешки съдби в над 120 роли, сред които Надя във „Врагове“ от Горки, Луиза в „Коварство и любов“ от Шилер, Елка в „Гераците“ по Елин Пелин, Милкана в „Майстори“ от Рачо Стоянов, Симона Машар във „Виденията на Симона Машар“ от Брехт, Марта Изабел от „Дърветата умират прави“ и много други. Чуйте актрисата в една от ролите ѝ – инж. Нунева в „Златното покритие“ от Драгомир Асенов, постановка на Петър Златев във Варненския драматичен театър през 1975 г.:
Отдадена на театъра, Катя Динева винаги е твърдяла, че щастливите мигове за нея са, когато работи. И споделя: „Никога, дори и в най-неудачните си моменти не съм съжалявала, че съм станала артистка. Израснала съм в театъра, той е в подсъзнанието ми. Повечето от часовете на деня съм в неговия дом, отколкото в моя. Театърът – изкуството да живееш втори живот: едновременно и твой, и не твой. Тази вечер съм бабата, утре любовницата… Друг живот, винаги в едно определено място и време, сред странни взаимоотношения и обстоятелства. Един втори живот, подир който винаги съм тичала…“