На 24 август 1949 г. президентът Хари С. Труман подписва на специална церемония Северноатлантическия договор.

На 24 август 1949 г. влиза в сила договорът за създаването на Североатлантическия пакт НАТО (North Atlantic Treaty Organization – NATO). Договорът е подписан четири месеца по-рано на 4 април 1949 г. Още тогава е обявено, че това ще е алианс за защита на сигурността и ценностите. Възприема се като ценностна общност на свободни демократични държави. В преамбюла на североатлантическия договор страните-участнички се обявяват за мир, демокрация, свобода и върховенство на закона. За да осигурят техните сигурност и благоденствие те се задължават да съгласуват действията си по политиката за сигурност и да се подкрепят взаимно.

Начело на списъка с приоритети на Алианса е колективната сигурност. Същината й е изложена в член пети от Договора за НАТО: „Страните-членки са съгласни, че въоръжена атака срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се счита за нападение срещу всички тях“. Те се споразумяха да се защитават взаимно и да действат съвместно в случай на конфликт.

След края на Студената война кръгът от задачи на НАТО се разшири. С цел предотвратяване и ограничаване на кризи и конфликти и стабилизиране на държави и региони, държавите-членки са готови да изпратят войници в мисии „извън зоната“ (out-of-area). В Босна и Херцеговина, Косово или Афганистан алиансът пое отговорността на световната общност за установяването на мир и стабилност и за подкрепа на развитието на демократичните структури.

Организацията на Североатлантическия договор разчита на сътрудничество и диалог с различни партньори и организации по света. НАТО разглежда себе си като част от глобална мрежа за безопасност и с цел осъществяване на тесни връзки с други участници в сферата на сигурността. Освен осъществяването на контрола над оръжията, разоръжаването и неразпространението, НАТО се стреми да задълбочи политиката си на партньорство. Това се отнася по-специално за сътрудничеството с Европейския съюз в целия кризисен спектър.

България става пълноправен член на НАТО на 29 март 2004 г. заедно с Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. Тогава във Вашингтон са депозирани ратифицираните от тези страни документи по присъединяването.

      Приветствено слово на Симеон Сакскобургготски по повод приемането на България в НАТО - запис 2004 г.