Norsk Folkemuseum
Кнут Хамсун в къщата си в Норхолм, 1929.

Кнут Хамсун (4 август 1859 – 19 февруари 1952) е един от най-изтъкнатите скандинавски автори на художествена проза и писателят, с чието име е свързано създаването на първия модерен роман в норвежката литература – психологическата книга „Глад“ (1890). Творчеството му носи усещане за отрицание на съвременната цивилизация, и пълна вяра, че селският бит и трудът, свързан със земята, са идеалната форма на човешко съществуване. Този примитивизъм намира най-пълно отражение в романа „Благодатта на земята“ (1917), който носи на Хамсун Нобелова награда за литература през 1920 година. На церемонията той отказва да чете Нобелова лекция.

Писателят е роден в град Лом, Централна Норвегия, в многодетно семейство. Фамилното му име е Педерсен, а псевдонимът идва от кравефермата Хамсунд, която родителите му вземат под аренда в северната част на страната. Поради печатна грешка „д“-то изпада в края на името. Във фермата малкият Кнут прекарва шест години в досег със земята и величествената норвежка природа. От 9-годишна възраст е принуден да се грижи сам за прехраната си, след като семейството му обеднява. Работи като чирак обущар, каменоделец, общ работник на жп линията, учител в началните класове и др. Първите му отпечатани произведения са повестта „Загадъчният. Една любовна история от Нурлан“ (1877) и романът „Бергер“ (1878). След това прекарва няколко години в Америка, пътувайки и работейки първоначално като земеделски работник, а след това като ватман. След завръщането си в родината у него вече е формирано виждането, че нравствените ценности, които пропагандира Америка, са упадъчни за духовното развитие на обществото. Тази си теза той излага художествено в „За духовния живот в Америка“ (1889) и е неин поддръжник до края на творческия си път. Следват книгите „Глад“, „Мистерии“, „Пан“, с които прави своя съществен литературен пробив. През 1898 завършва любовния роман „Виктория“. В началото на 20 век създава редица произведения, в които третира темата за изконната свързаност на човека със земята, привързаността към родината, патриархалните устои и пр., а в по-късните си творби – Хамсун се фокусира по-малко върху отделните герои и повече върху противопоставянето на новите цивилизационни модели. Освен „Нобеловата“ книга, съществени по своето внушение и художествен размах са произведенията „Деца на своето време“, „Градецът Сегелфос“, драматичната трилогия „Край дверите на царството“, „Играта на живота“, „Вечни зари“, трилогията „Скитници“, „Аугуст“, „А животът продължава“ и „Кръгът е затворен“. Животът му приключва в бедност, след като е осъден на загуба на имуществото си заради привързаността към нацистка Германия и временно поставен под психиатрично наблюдение. В своя 93-годишен житейски път писателят създава значително по обем творчество, което е поместено в 15-томно издание две години след смъртта му.

Едно от първите произведения, с които е познат Кнут Хамсун на българските читатели, е сборникът „Разкази и пътни бележки“ (1890). В предговора към българското издание писателят и литературен критик Цветан Минков пише: “Малките разкази и повести, поместени в този том, образуват един своеобразен мир в творчеството на Хамсун – един от прославените модерни на времето автори, когато декадентството е в своя разцвет. Той притежава изкуството да опрости, да озари с ярка светлина необикновеното, чудноватото, болезненото, онова, което някога се смяташе като съвсем ново. Хамсун слива по един удивителен начин своето тънко остроумие с художественото осветление на най-незначителните явления в живота. Той превръща във висша поезия и дребното, нищожното, най-обикновеното, като хвърля отгоре знака му на някаква странност, което изненадва и увлича.” Чуйте художествения глас на норвежкия писател, пресъздаден от умелата звукова игра на актьора Вълчо Камарашев:

       „В пощенската кола“, разказ от сборника „Разкази и пътни бележки“ на Кнут Хамсун – запис 1989 г.