На 20 юли 1969 г. в 21.17 ч. средноевропейско време лунният модул „Ийгъл“ с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на борда каца успешно на лунната повърхност. Тъкмо навреме, защото горивото е било почти на привършване. Тъкмо навреме и по още една причина – малко преди прилуняването бордовият компютър „пощурява“, което едва не води до прекратяване на опита за кацане.
Няколко часа по-късно – на 21 юли в 3.56 ч. средноевропейско време за първи път човек стъпва на Луната в лицето на Нийл Армстронг. Събитието се следи на живо по цял свят. Близо 600 милиона души са пред телевизорите, много повече – пред радиоапаратите, за да чуят знаменитата фраза на Армстронг: „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството…“
Това знаменателно във всякакъв аспект събитие, разбира се, има предистория. Края на 60-те години – разгара на Студената война и гореща надпревара в космоса между Съветския съюз и Съединените щати.
През май 1961 г. тогавашният президент Джон Кенеди в своя реч изразява решимостта на Съединените до края на десетилетието „да изпратим човек но Луната и безопасно да го върнем на Земята“.
Година по-късно в знаменитата си реч пред Конгреса Кенеди фактически оповестява на американците и на света целите на програмата „Аполо“: „Ние решихме през това десетилетие да летим до Луната и други неща да свършим, не защото са лесни, а защото са трудни“.
Така осем години по-късно целите на мисията на „Аполо 11“ са очертани: сигурно кацане на Луната и успешно завръщане на астронавтите на Земята преди края на десетилетието, научно-изследователска дейност за опознаване на лунната повърхност, инсталирането на телевизионна камера, която да изпраща сигнал до Земята, извършване на редица научни експерименти. Важна задача за екипажа е да фотографира лунната повърхност и да събере лунен материал и, не на последно място, да забие американското знаме в „Морето на спокойствието“, където каца лунният модул „Ийгъл“. Армстронг докладва: „Хюстън, тук База на Спокойствието, Ийгъл кацна“!
Екипажът на „Аполо 11“ се състои от трима астронавти: командирът Нийл Армстронг и пилотът на лунния модул „Ийгъл“ Бъз Олдрин, които кацат на Луната и стъпват на нея. Пилотът на командния модул „Колумбия“ Майкъл Колинс остава на окололунна орбита и изчаква завръщането на двамата, чиято лунна „разходка“ трае около два и половина часа, а общо престоят им на лунната повърхност е 21 часа и 36 минути.
Цялата мисия естествено започва на Земята на 16 юли 1969 г. с изстрелването на ракетата-носител „Сатурн-V“ от Космическия център „Кенеди“ във Флорида с кораба „Аполо 11“ в утробата.
Със своите 170 млн. конски сили „Сатурн-V“ е най-мощната ракета, конструирана някога. За европееца височината й от 111 м е колкото една трета от Айфеловата кула, а за американеца – колкото една Статуя на свободата. По ирония на съдбата, или пък не, създателят на това чудо на космическото инжнерство не е някой друг, а Вернер фон Браун, сътворил за Вермахта ракетата Фау-2, която е трябвало според плановете на Хитлер да реши Втората световна война. Не се случва, но пък американците привличат и интегрират успешно фон Браун в борбата за надмощие в космоса…
195 часа и 42 минути след успешния старт и успешната мисия на Луната командният модул „Колумбия“ се приводнява също така успешно в Тихия океан, където е прибран от самолетоносача „Хорнет“.
Между 1969-та и 1972 г. в шест мисии по програмата „Аполо“ общо 12 американски астронавти са кацали на Луната. Последните двама, виждали Земята оттам са Юджийн Сърнън и Харисън Шмит с „Аполо 17″.