Проф. Марко Семов с очакванията си за новото хилядолетие – запис от 2001 г.

Днес отбелязваме 80 години от рождението на проф. Марко Семов. Юбилейните дати, разбира се, винаги са повод да се припомни и изтъкне делото на самите юбиляри и неговата значимост, стига то наистина да заслужава подобна оценка. За личност като проф. Марко Семов това важи без капка съмнение. Визитната му картичка, ако е имал такава, трябва да е била с доста голям формат: доктор по социология и доктор на филологическите науки, член-кореспондент на БАН, член на Френската академия по хуманизъм и изкуства в Париж. 30 години е работил като журналист във вестници, радио и телевизия. Автор е на повече от 50 книги – пътеписи, есета, разкази, романи, публицистика, на тритомна “Българска народопсихология”, както и на десетки монографии и стотици статии в периодичния печат по проблемите на общественото развитие и националната психология на българите. Дългогодишен университетски преподавател, основоположник на съвременната наука за българската народопсихология. Той остави цяла школа с трудовете си: “Българска народопсихология” в 3 тома, “Българинът и властта”, “Добродетелите на българина”, “Комплексите и парадоксите в българския характер”, “Глобализация и национална съдба” и др. Сред най-популярните книги са пътеписите му “За Япония като за Япония”, “И за Америка като за Америка”, “Китай – какво си всъщност ти?”, “Земя на богове и хора”. Автор е на разкази и есета: “Шарени сенки”, “Там, гдето”, “Земя за обич”, “По стъпалата на живота” и предизвикалият много вълнения с темата за българската миграция роман “Цената”, преведен на 3 езика. Всъщност за интензивния негов живот на интелектуалец и родолюбив българин най-добра представа можем да добием с преглед на био-библиографията му от Милена Цветкова.

„Талантлив, умен, дързък, нестандартен – така накратко го характеризира неговият добър приятел, поетът Недялко Йорданов. – В онова време в телевизията името Марко Семов беше емблема на новото, разкрепостено мислене. Тогава той написа първата си книга за Япония, изчезнала моментално от книжарниците, там, където застояваха произведенията на маститите писатели. Той – Марко Семов, когото тогава така и не приеха в Съюза на писателите. И в следващото време – на демокрацията, която още не можем да изболедуваме. Той написа много книги… И за далечни страни, и за нашата болна България. Той беше най-талантливият наследник на Иван Хаджийски, най-точният изследовател на съвременната българска народопсихология.“