„Авангардистите ме считаха за изостанал, изостаналите – за авангардист“, казва в свое интервю композиторът Димитър Тъпков (12 юли 1929 – 7 май 2011), който има неоспоримо място в музикалната ни история със своята многостранна дейност като творец, педагог и общественик.

Роден е в София и произхожда, според неговите думи, от „даскалски род“. Баща му, чиито корени са от Солун, е учител по латински, но същевременно говори още 7 езика. Майка му е учителка по математика. Родителите му са държали на всестранното образование и макар че никой в семейството не се занимава с музика, записват младия Димитър на уроци по цигулка. Учи (и завършва) Френски колеж. Когато е 12-годишен бащата умира и майката е принудена да отглежда сама Димитър и сестра му. Животът на семейството става още по-труден, когато по време на бомбардировките над София през 1944 г. единственото им притежание – една двуетажна къща – е сериозно засегната. За този тежък период и как се е насочил към музиката като жизнено поприще Димитър Тъпков разказва в интервю от 1995 г.

      „… и се реших на тази стъпка да скъсам с инженерството и да се посветя на музиката.“

И така, музиката надделява и Тъпков завършва композиция през 1956 г. в класа на проф. Марин Големинов. Още в ранната си творческа младост избира стила на „умерения“ модернист, който цени традицията и корените си, но също така познава и владее техники, създадени през XX век. По някакъв начин сякаш пренася рационалното си мислене и в своята музика и затова не е чудно, че и в по-зрелите си години разсъждава така: „В гена ми е останало нещо математическо, но това ми даваше известни безспорни предимства. Защото в края на ХХ век да се говори за музиката само като един  емоционален изблик за мене е смешно. Днес рационалният фактор играе много съществена роля, а без да считам, че трябва да се стига до някаква умозрителност, един творец несъмнено трябва да бъде подготвен теоретически много добре, да познава как се изгражда една архитектоника, т.е. да познава тези основни положения в математиката, които фактически имат приложение във всички изкуства и най-вече в музиката.“

Димитър Тъпков е творец, на когото е „чуждо многословието“ и при който устойчивите естетически възгледи осигуряват стабилно творческо развитие без скокове, сътресения, сривове или „кризи на идентичността“. Творбите му са здраво опрени в традицията – както по отношение работата с фолклора (тук прекият му учител до 1956 г. Марин Големинов, както и Филип Кутев изиграват съществена роля), така и спрямо националната и световна класика на XX век (харесва и предпочита Владигеров, Пипков, Веселин Стоянов; от чуждите Барток, Шостакович, Хиндемит…). Чуйте мисли на композитора за проф. Марин Големинов, за съвременния език на музиката, който смята за „по-сложен и конценриран“, за духовността, за себеизразяването на твореца, и каква според него е „рецептата“ за успех:

      „Опитвам се да съчетая традицията с по-съвременни виждания и структури“ – запис от 2002 г.

Личните качества на Тъпков – организираност, предприемчивост, прецизност, работохолизъм – му помагат да заема безпроблемно ръководни административни постове през годините. Ако можем да резюмираме професионалната му биография, тя би изглеждала по подобен начин: заместник-главен редактор в Музикалния отдел на Българското радио (1956 – 1961), главен секретар на Съюза на българските композитори (1962 – 1965), директор на Софийската опера (1967 – 1970), зам.-директор на научното обединение по изкуствознание на БАН (1972 – 1979), ректор на Държавната музикална академия (1979 – 1982), зам.-председател на Комитeта за култура (1982 – 1986), директор на фестивала „Софийски музикални седмици“ (1997 – 2005). За тези длъжности композиторът споделя: „Не мисля, че тези административни постове са били особено благоприятни за творчеството ми като композитор. Имаше години, когато в творческата ми биография има много бели полета, дължащи се именно на това, че не ми оставаше време да се занимавам с музика. Защото, виждате ли, тука не е само въпросът за това да си зает или да не си зает през деня или през седмицата с административна работа. Въпросът е, че мисълта ти е заета с това нещо и даже тогава, когато имаш един свободен час, един свободен ден или една свободна седмица, съзнанието ти е толкова вече завъртяно на други обороти, че ми се случваше с дни да седя пред празен нотен лист без да мога нещо да напиша. Но от друга страна може би пък, както го наричат човековедението, т.е. сблъскването с различни хора, с различни манталитети, обогатява в този смисъл, че навлиза в човешкото битие. А все пак човек пише музика не само за себе си, а и за хората. Така че от тази гледна точка несъмнено някаква полза е имало.“

В академичните среди Димитър Тъпков навлиза от 1961 г. Преподава инструментознание и оркестрация в ДМА, получава клас по композиция през 1971 г. Негови студенти казват, че професорът е умеел по свой външно ненатраплив начин да ги приучи да мислят аналитично: да пресяват варианти, да преценяват възможности, да отхвърлят, да аргументират, да избират. С други думи – да ги превръща от занаятчии в творци. Всеки аспект от неговата дейност е белязан от богатата култура и разностранните му интереси. Като композитор създава симфонични и камерни произведения, музика за сцена, вокални пиеси, детски песни и кантатно-ораториални творби. Неговото творчество има запазено и в същото време открояващо се място в българската музикална култура. Носител е на високи награди и отличия, сред които Първа награда на Международната трибуна на композитора (организирана от ЮНЕСКО) за неговата „Кантата за мира“ (Париж, 1976). През 2009 г. е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.