Забележителен български музикант, цигулар, диригент и основател на българското симфонично изпълнителско изкуство, една от значимите личности в нашата музикална история. Богата е творческата и житейска биография на проф. Саша Попов (11 юли 1899 – 18 август 1976).

Роден е в Русе, в музикалното семейство на Стефана Славова (пианистка) и Димитър Попов (цигулар). Започва да свири на цигулка на четиригодишна възраст. Седемгодишен вече е обявен за вундеркинд и прави първото си концертно турне из България. През 1908 г. му е отпусната стипендия и той заминава за Виена, където продължава обучението си при проф. Карл Прил, а две години по-късно съдбата го среща със световно известния чешки цигулков педагог Отокар Шевчик. Едва 11-годишен, през 1910 г. Саша Попов изнася с огромен успех концерт в Загреб и това поставя началото на забележителната му международна кариера на цигулар. През 1913 г. е приет във Виенската музикална академия, макар че няма необходимата възраст. Казват, че на изпита покорява комисията с изключителната си техника, топлота на изпълнение и музикална надареност. След завършването ѝ се отдава на концертна дейност. Саша Попов е сред първите български музиканти със световна известност. В продължение на повече от две десетилетия изнася стотици концерти във всички големи музикални центрове на Европа. Навсякъде е посрещан възторжено – и от публиката, и от критиката, която изтъква неговата виртуозна, изрядна лъкова техника, красота на тона и огромна емоционалност. Между 1925 – 1928 г. Саша Попов прави голямо европейско турне, изнася 250 концерта в Швеция, Германия, Полша, Австрия, Чехия, Унгария, Италия, Швейцария… Признат е за един от петимата първи цигулари в света. За този период от неговия живот си спомня Панчо Владигеров в запис от 1977 г.:

      „Бил съм свидетел на негови многобройни концерти, навсякъде имаше огромен успех“

Още в разцвета си като концертиращ изпълнител, Попов се завръща и установява в България. Работоспобността му е впечатляваща. Поканен е за преподавател в Музикалната академия и концертмайстор на Софийската опера. Създава и участва и в няколко камерни състава. През 1928 г. основава Академичния симфоничен оркестър (АСО), с което паралелно стартира голямата му диригентска кариера. В следващите години дирижира над 100 концерта с този първи симфоничен оркестър у нас. Големият български цигулар и диригент Васил Стефанов, един от многобройните му ученици, започва своя професионален път именно в АСО. За „прощалния концерт“, на който Саша Попов се разделя с цигулката, за работа си с него и за любимите произведения на професора той разказва в запис от 1974 г.:

      „Като концертмайстор бях дясната ръка на Саша Попов“

Така на 29 години Саша Попов се отказва от изпълнителска кариера, за да се посвети на мечтата си да бъде добър диригент. Освен отдадената си работа с АСО, той дирижира и оркестъра на Софийската опера. През 1936 г. неуморимият Саша Попов успява да организира и първия професионален симфоничен оркестър у нас. Така се създава Царски военен симфоничен оркестър (ЦВСО) към Министерство на отбраната. С присъщата си енергия и ентусиазъм, той организира и изнася концерти не само в София, но и в цялата страна. Заслугите на Саша Попов за музикалното развитие на българската публика и популяризирането на симфоничната музика са неоценими и неизмерими. В следващите години ЦВСО с голям успех гастролира и в чужбина – Италия, Унгария, Югославия. След 9 септември 1944 г. Саша Попов, като „царски човек“ на миналия режим е освободен като главен диригент и изпратен във Варна, където създава Варненския симфоничен оркестър. Още следващата година обаче, през 1945-а, той е възстановен като ръководител на състава, който в последствие получава името Софийска филхармония. Под неговото ръководство в следващите 10 години филхармонията добива професионалните качества на европейски оркестър.

В единствения съхранен в Златния фонд на БНР запис на Саша Попов (вероятно от 50-те години на миналия век), той, като гост диригент на Симфоничния оркестър на Радио София, говори за един от авторите, включени в концертната програма – Хераклит Несторов и споделя удовлетворението си от работата с „този прекрасен оркестров състав“:

      Проф. Саша Попов за композитора Хераклит Несторов

През 1956 г., неочаквано и точно в творческата си зрялост, големият цигулар и диригент Саша Попов е пенсиониран. Въпреки огорчението си, приема този факт с достойнство. Създава нов оркестър – Колегиум за камерна музика. През 1959 – 1960 г. е диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър. В Русе той е и един от инициаторите за създаването на фестивала „Мартенски музикални дни“. Вероятно за да надживее разочарованието си и за да покаже, че още е ценен, през 1962 г. приема предложението на Телавивската филхармония в Израел да заеме мястото на известния диригент Челибидаке. След два успешни сезона там, поема филхармонията в Кайро, а след което се установява в Лос Анжелис, САЩ, където също създава камерен оркестър и е първият български диригент, ръководил оперни спектакли там. Макар и получил високо признание зад океана, проф. Саша Попов живее с мисълта и желанието да се върне в България, но може би това е единствената мечта, която не успява да осъществи приживе. Този изключителен музикант и родолюбец, с огромни заслуги за нашата музика, наричан „бащата на българския симфонизъм“ приключва земния си път далеч от родината на 18 август 1976 г. Години по-късно прахът му е пренесен в България, където намира вечен покой, каквото е последното желание на виртуозния музикант.