Ария на Аида из 5-а картина на едноименната опера от Джузепе Верди, изпълнява Юлия Винер-Ченишева със Симфоничния оркестър на Българското радио, диригент Асен Найденов

 „Първо исках да стана балерина. Бях много мързеливо, единствено и безкрайно обичано дете. Но  като чу за балет, баща ми отрезвяващо рече: „С тая сочна фигурка шансовете ти са никакви, мила моя“.
Любовта ми към музиката се появи от най-ранна възраст, в последствие  започнах да свиря на пиано. Бях вече навлязла в света на сонатите на Моцарт и Бетховен, когато открих, че не съм достатъчно усърдна, за да стана концертна пианистка. Тъй като имах приятен глас, реших да стана оперна артистка, считайки, че тази професия ще изисква по-малко труд и усилия. Сетне, когато бе вече късно, разбрах, че оперната сцена налага още по-голямо напрежение, изисква още по-големи жертви…“ – споделя оперната певица.

Юлия Яковлевна Винер-Ченишева (17 юни 1929 – 22 октомври 2010) е родена в София в семейство на руски емигрант от еврейски произход и майка българка. Твърди, че музикалният ѝ ген идва от българския род. От 1947 до 1951 г. е студентка в Българската държавна консерватория в класа на Елена Ангелова-Орукин. В консерваторията я приемат от раз между първите шест, но не безпроблемно. Юлия е по-малка и близки уреждат с добавка в паспорта  година по-рано, така 17-годишната девойка прекрачва прага на учебното заведение. Винер-Ченишева чества всички последващи годишнини съобразно рождената си дата от паспорта. В Консерваторията е ученичка и на известния бас Димитър Кожухаров, с когото продължава съвместна работа и по-късно, когато вече е известна певица. Като студентка през 1951 г. на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти печели трета награда.

През 1953 г. Юлия Винер-Ченишева е приета за редовна артистка в Софийската народна опера, където дебютира на 17 юни 1954 г. в ролята на Леонора от „Трубадур“ на Джузепе Верди. Впечатлява вроденият ѝ трагичен чар, нейното дълбоко вътрешно сходство с героините от романтичната опера на XIX век. По това време на оперната сцена се изявяват Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Илия Йосифов, Катя Спиридонова, Илка Попова и др., от които певицата възприема творческия подход към работата.
Наред с ангажиментите си в операта тя активно участва в концертния живот на страната. Успешно се представя в изпълненията на Деветата симфония на Бетховен и Реквиемите от Моцарт и Верди с участието на Софийската държавна филхармония.

      Оперният певец Никола Николов за сценичните си партньорски впечатления от Юлия Винер – запис от 2000 г.

Огромно богатство от стилове, епохи, характери и съдби съхранява оперният ѝ репертоар. Вдъхновените прояви на нейния талант създават неизброими празници на съприкосновение с най-хубавите образци от великолепието на световното оперно изкуство: Леонора от „Трубадур“, Аида от едноименната опера, Дездемона от „Отело“, Амелия от „Бал с маски“, Елизабет от „Дон Карлос“, лейди Макбет от „Макбет“  на Верди, нейната Тоска и Турандот от едноименните опери на Пучини, Дона Анна от „Дон Жуан“ и графинята от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, Ярославна от „Княз Игор“ на Бородин, Лиза от „Дама Пика“ и Татяна от „Евгений Онегин“ на Чайковски, Наташа от „Русалка“ на Драгомижски, Елена от „Момчил“ на Любомир Пипков и много др.
Всяка една от нейните блестящи героини, пресъздадени на оперната сцена, разкриват певческото майсторство и разнообразната вокална палитра, с която си служи Юлия Винер.

      „Оперното изкуство изисква преди всичко талант, много труд, много упоритост и много любов“ – запис от 1970 г.

Певицата гастролира във всички континенти на света без Антарктида. За постиженията си на сценичния подиум в Берлинската държавна опера, на която е редовен член от 1962 г. и солистка в продължение на 15 години, Винер е носител на званието „камерзенгерин“  (почетно звание, което се дава за особени заслуги в областта на оперното изкуство, титла за висок професионализъм). Вестник „Берлинер цайтунг“ помества обширна рецензия за постановката на вердиевата опера „Бал с маски“: „В ролята на Амелия пя българката Юлия Винер – сопран. По-възторжена, по-хубава и изискана Амелия едва ли може да се види на най-добрите световни сцени. Глас – пълен със сладост, топлина и звучност, който говори направо на сърцето“.
„Оперна певица с артистичен чар и чудесен глас, изобщо превъзходна Дездемона“ – така турският музиковед Шади Гюнел характеризира представянето на именитата ни оперна певица на анкарска сцена в операта „Отело“ на Верди. И прави подробен анализ на сценичните ѝ качества: „В Дездемона Юлия Винер е преди всичко мила, пластична, очарователна. Още с появата си на сцената тя приковава вниманието на зрителя… Артистката влага цялата си душа в изпълнението и постига внушението, че Дездемона е създадена само за любов. При това тя притежава много добре овладени височини, широк диапазон, който ѝ позволява да придаде необходимия драматизъм на ролята. Но както във височините, така и в низините нито за момент певицата не загубва мекотата на гласа си.“

Въпреки изключителните си успехи на чуждестранните оперни сцени Юлия Винер предпочита да твори на родна сцена, да дарява щедро със своя талант българската публика. Сама слага край на певческата си кариера. „Признавам суетна съм. Предпочитам публиката да ме запомни млада и красива. Гласът остава, но тялото те предава. Затова, когато навърших 58, си казах – баста“, казва певицата. Но не се оттегля на заслужен отдих, а продължава като вокален педагог. Под нейното пиано израства ново поколение оперни певци – Людмила Добрева, Кремена Дилчева, Елена Грибнева и др.
През 1999 г. Юлия Винер е наградена с орден „Стара планина“ първа степен за изключителните ѝ заслуги към българската култура.
Копнежът на доживялата до почтена възраст Юлия Винер-Ченишева беше: „Ако има един Мефистофел – душата си ще му дам, да мога да се върна на 23 години, когато дебютирах, когато пях в „Трубадур““.