Константин Иванович Михайлов-Стоян (25 март 1853  – 13 юни 1914 ) е български оперен певец и режисьор. Роден е в село Голям Боялък, Бесарабия, в семейство на преселници от Елховско, където неволята и бедността са постоянни гости. Въпреки нищетата именно в семейството се заражда голямата  любов към музиката. Расте с българските народни песни, които баба му често пее.
През 1872 г. завършва като стипендиант VI гимназиален клас в Одеса. Там в хора на университетската църква и в архиерейския хор за пръв път проявява музикалния си талант като солист. По-късно постъпва в Петербургската консерватория, но поради липса на средства напуска след 4-месечно обучение. Цялостното си изграждане като певец и артист постига постепенно чрез усилена работа на различни руски оперни сцени.
През 1881 г. дебютира в ролите на Парис и Пигмалион в „Хубавата Галатея“ от Франц фон Супе на сцената на частната оперна трупа в град Симферопол.
През 1888 г. чрез конкурс е приет за солист в Болшой театър в Москва, където пее с известни прекъсвания до 1899 г. Участва в оперната трупа на Иполит Прянишников, замества в италианската оперна трупа в Москва известния тенор Мазини, гастролира с успех и в Мариински театър.

За пръв път посещава България през 1899 г., изнасяйки самостоятелен концерт в София. След него заедно с певицата Катя Стоянова и пианистката Мара Черен концертира във Видин, Лом, Русе и Враца. По време на престоя си в страната се запознава с музикалния живот, слуша и записва народни песни и още тогава предлага на Министерството на просветата да създаде оперна трупа. Предложението му е отхвърлено и същата година той се завръща в Русия. Професионалното му развитие продължава на  различни оперни сцени. Започва и преподавателска дейност в Музикалното училище във Вилно. От 1905 г. е директор на музикалното училище в Ростов на Дон.
Между най-сполучливите му музикално-сценични образи са Канио в „Палячи“ от Руджеро Леонкавало, Туриду в „Селска чест“ от Пиетро Маскани, Фауст от едноименната опера на Шарл Гуно, Левко в „Майска нощ“ от Римски-Корсаков и др.

През 1907 г. заедно с певците, също бесарабски българи, Иван Вульпе и Богдана Гюзелева-Вульпе предприемат концертна обиколка из България. Успехът на това начинание става повод да се заговори усилено за създаване на български оперен театър, а това от своя страна поражда продължителна полемика във вестниците. Във връзка с нея  Константин Михайлов-Стоян пише книгата си „По въпроса за основаване българска народна опера“, съдържаща значителен брой критики, статии, писма, в които аргументирано защитава създаването на българска опера.
Така през 1908 г. заедно със съпрузите Иван и Богдана Вульпе основават оперен театър с името Българска оперна дружба и сформират оперна трупа от български певци. В трупата освен те тримата влизат още Мара Василева, Драгомир Казаков, Желю Минчев, Стоян Николов, Катя Стоянова и др. Първото представление на Българска оперна дружба е на 18 октомври 1908 г. Оттогава до края на живота си Константин Михайлов-Стоян стои начело на Оперната дружба като певец и като режисьор. Той стимулира и създаването на български оперни творби, като подема инициативата оперният театър да постави оперите „Сиромахкиня“, „Камен и Цена“, „Борислав“ и „Тахирбеговица“. Автор е на много студии и статии по музикални въпроси.
Константин Михайлов-Стоян развива активна концертна дейност из цялата страна. Същевременно изпълнява и български народни песни, които сам записва. Част от тях са аранжирани с клавирен съпровод и издадени от композитора Андрей Стоянов. Българският първи тенор от Императорските руски театри допринася за създаването и утвърждаването на оперното дело у нас през най-трудния първи етап от неговото развитие.

      Песен из оперетата „Софиянци пред Букурещ“, музика Тодор Хаджиев, либрето Борис Руменов, изпълнява Константин Михайлов-Стоян с хора и оркестъра на дружбата, дирижира авторът – запис 1912 г.