В Париж Фео Мустакова (първата от ляво) танцува в трупата на прочутото вариете „Фоли Бержер“Държавна агенция "Архиви"
В Париж Фео Мустакова (първата от ляво) танцува в трупата на прочутото вариете „Фоли Бержер“

Фео Мустакова (14 юни 1909 – 30 декември 2011) още приживе е наричана „легенда на българския балет“. Действително „талантливата българка“, както е известна още от началото на кариерата си, е пример за упоритост, амбиция и посветеност на балетното изкуство. Достатъчно е да припомним, че тя дава уроци в частната си балетна школа в София почти до 90-та си годишнина…

Родена в Солун, Теодора-Фео (както е пълното ѝ име) започва от малка занимания с всичко, което е прието за дете от добро семейство – пиано, рисуване, танци. Първите ѝ стъпки в балета са в единствената тогава в София балетна школа на Пешо Радоев. „В школата постъпих с голямо желание и амбиция – разказва Фео Мустакова. – Пешо Радоев не беше класически танцьор, но ходеше всяко лято в Европа при големи балетни педагози, от които записваше лекции, екзерсиси. Неговата заслуга за развитието на българския балет не е толкова в педагогическата му работа, колкото в умението да развива въображението, танцувалността и музикалното чувство у възпитаниците си. Започнах да изпълнявам и сола в продукциите на школата. След това дойде време да замина за Париж. Но преди това трябваше да преодолея упоритата съпротива на моя баща…“

В тези времена наистина е било смелост както да се занимаваш с балет, така и да позволиш на детето си да се посвети на него. Фео успява да убеди баща си – генерал Димитър Мустаков, да я изпрати заедно със сестра ѝ в Париж. Така на 18-годишна възраст тя започва да посещава школата на Олга Преображенска, примабалерина на Мариинския театър, за да усвои тайните на класическия балет. Напредва бързо, а скоро получава предложение да се включи в трупата „Спар балле“, с която тръгва по света. Италия, Холандия, Белгия, Испания, Швейцария… Фео говори няколко езика, бързо се сприятелява с колегите си, във всяка програма има ярко участие. В Париж трупата приема ангажимент за „Фоли Бержер“. „Балетмайстор ни беше Комарова, класичка с усет за модерния танц“, спомня си за този период Фео. „В спектаклите участваха актьори като Фернандел, Флорел, Морис Шевалие, Жозефина Бекер. Чак след години осъзнах каква важна школа за бъдещата ми работа като балетмайстор на Музикалния театър е бил престоят ми там, който ми позволи наред с класическата подготовка да усвоя модерния и характерен танц, степа и жанра „ревю“.

      Фео Мустакова за обучението си в Париж и създаването през 1948 г. на балета към Музикалния театър – запис от 1999 г.

Завръща се окончателно в България през 1939 г. Прави първия си самостоятелен спектакъл и макар пресата да излиза с гръмки заглавия като „Театър „Балкан“ – небосклон за звезда от европейска величина“, заради смелостта да танцува сама с цял оркестър ѝ излиза име – „буржоазната балерина“. Фурор правят гастролите ѝ в оперите „Иван Сусанин“ и „Фауст“. Паралелно започва да се изявява и като педагог. В малка зала, намираща се във фамилната къща на бул. Дондуков тя открива балетна школа, където от 1941 г. в продължение на близо 60 години подготвя млади кадри за любимото си изкуство. Успехът ѝ е голям, но въпреки безспорния си талант не е допусната в балетната трупа на Операта. Затова пък нейният принос за оперетния жанр е значителен. От 1948 г. тя е дългогодишен балетмайстор на Държавния музикален театър и на практика създава балетната му трупа. Нейна е хореографията на „Орфей в ада“, „Ако бях цар“, „Една нощ във Венеция“, „Орлови пера“, „Бялата акация“, „Прилепът“ и много други. Сред учениците ѝ са Саша Солников, Хени Даваджиева, Федя Лобанов, Богдан Ковачев, Милка Колчакова, Милена Симеонова, Александър Притуп. Чуйте какво казват за своя педагог по повод 90-годишнината ѝ през 1999 г. някои от нейните възпитаници:

      За Фео Мустакова – думи на Светлин Ивелинов, Феодор Лобанов и Светлана Донева

Доживяла до преклонните 102 години, Фео Мустакова е от онези колоритни и запомнящи се личности, които завладяват с невероятния си дух и финес – както в живота, така и на сцената. „Столетницата на танца“, както е наричана, казва: „Не бъдете завистливи, злобни, дребнави, това състарява. Гледайте по-широко на живота, работете.“ Думи, които в пълна степен следва и през собствения си, изпълнен с блясък, предизвикателства и отдаденост на танца живот.