Граждани, струпани пред столично кафене, четат манифеста на новото правителство, май 1934 г.Блог Стара София
Граждани, струпани пред столично кафене, четат манифеста на новото правителство, май 1934 г.

19 май 1934 г. София и по-големите градове в България осъмват блокирани от войска. В ход е преврат срещу коалиционното правителство на Народния блок с премиер Никола Мушанов, организиран от политическия кръг „Звено“ с помощта на Военния съюз и поддръжката на някои привърженици на протогеровистката ВМРО. Превратът е връхна точка в намесата на армията в политическия живот на страната. Съставено е правителство начело с Кимон Георгиев. Манифестът на новото правителство мотивира промяната с разложението на партийната система, нанесло удар върху стабилността и авторитета на държавата и поставя стегната програма от 15 точки, в която основните идеи са централизация на държавните структури, ликвидиране на местното самоуправление, активна намеса на държавата в стопанското развитие на страната и всестранен контрол върху обществения живот. На 14 юни същата година е издадена Наредба-закон, с която всички политически партии и организации се забраняват, а имуществото им се конфискува. Изпълнителната власт ще се осъществява посредством правителствени декрети, които имат силата на закон. През лятото на 34-та правителството подлага на преследвания и арести дейци на ВМРО, която също попада под действието на забраната за политически организации. Произнесени са и смъртни присъди.

След радикалните промени в политическия и обществен живот на страната, режимът на деветнадесетомайци бързо си създава противници. На този политически фон ярко се откроява ролята на цар Борис III, който използва обстоятелствата в своя полза и реално успява да поеме управлението на страната. През януари 1935 г. Кимон Георгиев е принуден да подаде оставка. Само за няколко месеца България преминава през три различни политически режима – парламентарен, военен и монархически.

Предлагаме Ви няколко звукови документа, които представят аспекти от тези събития, както от преки свидетели и участници в тях, така и от дистанцията на времето и през исторически поглед.

Димо Казасов (политик и журналист) говори накратко за създадения от него през 1927 г. политически кръг „Звено“ и за неговия орган – списание „Звено“, на което е главен редактор в продължение на 7 години. Споменава, че през 1934 г. „военните членове“ на кръга започват да готвят преврат, с който той не бил съгласен. Според него извършването на преврата на 19 май 1934 г. довежда до диктатура, продължила до 1944 г.

      Димо Казасов – запис 1977 г.

Ген. Владимир Стойчев разказва, че като „конспиратор срещу царската власт“ участвал в преврата, който в началото имал успех, но след това „водачите на т.нар. Военен съюз – съюз на републиканските настроени офицери“ се отказали да ликвидират Царя, каквото било първоначалното им намерение.

      Ген. Владимир Стойчев – запис 1985 г.

Историкът Георги Марков коментира, че стремежът на Кимон Георгиев да създаде „нова държава с нови хора“ не се осъществява, защото се оказва, че военните могат да завземат властта, но не и да я задържат без помощта на политиците. Посочва, че главното противоречие на „19-майците“ е с цар Борис III заради желанието им той да царува, но да не управлява. Отбелязва опитността и търпението, проявени от Царя, който ги изчаква да създадат такива извънредни закони, които по-късно да обслужат личния му режим, установен след 1935 г. Според проф. Марков сред позитивните последици от преврата е краят на стопанската криза в България, а във външната политика – подобряването на отношенията с Югославия и възстановяването на дипломатическите отношения със Съветския съюз.

      Проф. Георги Марков – запис 2000 г.

Огнян Пунев, експерт от Централния държавен архив, чете документ от архива на Министерството на правосъдието: мотивите за Наредбата-закон за организация на свободните професии, който хвърля светлина върху възгледите на 19-майци за държавното устройство и устройството на отделните професионални организации.

      Огнян Пунев – запис 2000 г.

По тази публикация работи Меглена Димитрова