„Родена съм в Стара Загора, градът на чудните кипариси и ненагледни простори, градът на слънцето и цветята. При тая красота не пее ли душата?“ – откровение, извиращо директно от сърцето.

Христина Морфова (24 април 1889 – 1 юни 1936) е една от големите оперни певици, прославила българското певческо изкуство в най-престижните оперни театри. Рядко певческо дарование, глас ценен със своите три октави диапазон и чисти височини, не само у нас, но и в света. Тя е певицата, наречена още приживе от всички световни критици „българския славей“.
Родена е в многодетното семейство на Кина и Васил Морфови. Детството ѝ е трудно и тежко. Едва 4-годишна Христина показва гласови заложби: „Бях обсипвана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се връзват в сърцето ми!“. Неин брат е композиторът Александър Морфов, създал над 30 български военни маршове.
„Аз съм от бедно семейство. Докато учех, издържах се с преписване на ноти. По цели нощи! От глад съм умирала!“ – си спомня певицата.
От 1906 г. Морфова учи в певческата школа на проф. Пивода в Прага, като същевременно участва в музикални продукции и концерти. Дебютира на сцената в ролята на Марженка от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана в оперния театър в Бърно, където постъпва като солистка. Тук изпълнява главните сопранови роли в оперите „Краински славей“, „Кармен“, „Мадам Бътерфлай“, „Вълшебната флейта“, „Катя Кабанова“, „Йенуфа“. През 1910 г. специализира пеене в Париж при Жак Инснардон. Докато разучава партитурите от „Самсон и Далила“, я чува самият Камий Сен-Санс. „Сигурно няма да доживея часа на Вашата слава – написал ѝ прочутият композитор, – но той неминуемо ще дойде. Вие го заслужавате! Прекланям се пред Вас!“
Завръща се в родината и е приета в състава на Българската оперна дружба. На тази сцена поставя  „Продадена невеста“, постига небивал успех в главната роля – и заедно с вярната си спътница в изкуството – пианистката Людмила Прокопова, с която я свързва дългогодишно приятелство и сътрудничество още от 1906 г., поставя началото на нова традиция в концертния живот на страната – така наречените „популярни концерти“.
По време на Първата световна война певицата изнася десетки благотворителни концерти за ранените и сираците.
Близо 10 години Морфова работи в Пражката опера, където е постоянен член. На нейната сцена тя е примадона – пее с огромен успех във „Вълшебната флейта“, „Аида“, „Оберон“, „Селска чест“, „Трубадур“. Аплодират я и на най-авторитетните концертни подиуми в Европа – Будапеща, Виена, Берлин, Мюнхен, Дрезден, Париж, Милано, Лондон. Канят я на спектакъл в „Ла Скала“. „Колумбия грамофон къмпани лимитед“ издава плоча с 12 нейни изпълнения за американския пазар и Христина Морфова става първата българска оперна прима с грамофонна плоча. В нея освен записи на ария на Маргарита от „Фауст“ – Лакме, на Милада от „Делибор“ и други, прозвучава и българската песен „Залюляла е Ганка“. Грамофонните плочи се разпространяват и в Англия, Италия, Франция, Чехия, но не и в България. Оперната певица е и първата българка хабилитиран вокален педагог от Пражката консерватория.
През 1931 г. Морфова е приета в Народната опера (Национална опера и балет) и е назначена за редовен професор по солово пеене в Държавната музикална академия. В гостолюбивия си дом, на ул. „Паренсов“ в София, където живее с Людмила Прокопова, отделя специална стая за бедни студенти, които тя изцяло подпомага, докато завършат своето образование. Възпитала е много изтъкнати певци като Райна Михайлова, Сийка Петрова, Емилия Георгиева, Любомир Вишегонов и др. Магнетичното излъчване, магията на гласа ѝ завладяват и педагогическата ѝ дейност. Тя не говори за дикция, за опора на тона, макар че много държи на това, просто го изпява. Всяка теория се оказва слаба след нейното изпълнение. В спомените на студентите си тя е с „чудесен характер“, и макар в живота си да има доста огорчения никога не разказва за тях, никога не се оплаква, а всичко посреща „с една очарователна усмивка“, нейната „изключителна усмивка“.

      Оперната певица Сийка Петрова разказва за феноменалните певчески възможности и изключителни лични качества на своята учителка – запис от 1990 г.

През 1935 г. Христина Морфова съвместно с Людмила Прокопова гастролира в Съветския съюз. Изнасят два концерта, които преминават при голям успех. Въпреки това Христина Морфова е отзована и уволнена от Музикалната академия. Мотивът – концертите в Москва и срещите ѝ там с Георги Димитров и Васил Коларов. Предупредена е, че ще пее на сцена само в много редки случаи. Примата, която владее диапазона на колоратурен, драматичен, лиричен сопран, остава да дава уроци единствено в дома си.
„Когато пея в чужди земи, изпитвам двойно удоволствие: и заради себе си, и заради нашата родина… „Вижте ни, чуйте ни българите!“– така си мисля и в Париж, и в Анкара, Лондон, Швейцария, Италия…“– споделя Морфова. Но както се казва в Евангелието на Тома: „Никой не е пророк в собствената си страна“.
Христина Морфова загива в автомобилна катастрофа край Пирдоп, едва навършила 47 години, в разцвета на творческите си сили и готовност да отдаде знания и опит на многобройните си ученици. Голяма част от тях дълги години пеят на оперните сцени, а чрез своите ученици, пренасят „школата на Морфова“ и спомена за нея и до днес.

      „За Христина Морфова може да се говори много, като за голям хуманист, прекрасен и добър човек, изключителна певица и образцов педагог“ – в спомените на диригента Асен Найденов и оперните певици Елисавета Йовович и Райна Михайлова – запис от 1974 г.

Мъката на Людмила Прокопова по спътницата в живота и изкуството прераства в инициатива за създаване на женски хор, носещ нейното име. Така от 1936 г., първоначално към хор „Кавал“, а от 39-та самостоятелно, съществува женският хор „Христина Морфова“. Под диригентството на проф. Людмила Прокопова съставът се утвърждава като един от водещите хорови състави, печели български и международни награди. През 1959 г. последното желание на чешко-българската пианистка Людмила Прокопова, записано в завещанието ѝ, е изпълнено и тя остава завинаги в България, положена в гроба на Христина. Така двете отново са заедно прегърнати във вечността.