В интервю от 1974 г., по повод 70-тата му годишнина композиторът споделя: „Смятам за най-значимо в моето творчество всичко онова, което е получило одобрението на публиката. Един автор се радва най-много тогава, когато чува своите произведения да се изпълняват от тези, към които са насочени. Всяко произведение, което е проникнало в сърцата на хората, има някаква стойност.“

Проф. Георги Димитров (2 май 1904 – 12 март 1979) е хоров композитор и една от личностите, с чието име са свързани десетилетия от развитието на музикалния живот и култура в България.

Роден е в Белоградчик, а неговите родители са учители, които отделят голямо внимание на музикалната самодейност в града. Младият Георги учи цигулка и още като ученик прави първите си опити за композиране. През есента на 1920 г. постъпва в Ломското педагогическо училище. Под ръководството на учителя по музика Белчо Белчев скоро става първи цигулар в градския оркестър. След кратко обучение в Румъния, Димитров постъпва във Варшавската консерватория, където се дипломира през 1929 г. Учи цигулка при Охлевски, композиция при проф. Шикорски и хорово дирижиране при Казуро и Фителберг. Едновременно със следването си дирижира студентския хор „Христо Ботев“, а заедно с полския композитор Мачеевски основава и ръководи Голям славянски хор.

Завръща се в България през 1938 г. Първоначално е инспектор в Министерството на народното просвещение, после – артистичен секретар на Софийската народна опера (1940 – 1948), основава и ръководи Камерен мъжки хор (1939 – 1943), с който участва ежеседмично в програмата на Радио София. Ръководител е на работническия хор „Георги Кирков“ (1945 – 1949). От 1949 г. е начело на Дирекцията за музикално творчество и изпълнителско изкуство в продължение на 10 г. – период, за който композиторът Лазар Николов казва: „Георги Димитров беше царят на музиката в България.“ Главен редактор е на списанията „Хорово дело“ и „Българска музика“, автор е на „Беседи по въпросите на хоровото изкуство“ и редица статии по музикални теми, композира хорови и солови песни, съставя сборници.

      „Цял живот служа на песента и не съжалявам за избрания път“ – запис 1973 г.

Съществен в неговата биография е периодът, когато е начело на Дирекцията за творческо и изпълнителско изкуство (по-късно Концертна дирекция). Време, в което музикалният живот в България се преструктурира, децентрализира и масовизира. Тогава се създават и укрепват 11 симфонични оркестъра, между които тези във Варна, Пловдив, Русе, Шумен, Плевен, Толбухин (дн. Добрич), Разград, както и 6 извънстолични оперни театри. Под знамето на партийната повеля за приближаване на изкуството до народа се изгражда мрежа от професионални и самодейни състави, музикални училища. Полага се началото на ежегодните прегледи на симфоничните оркестри и оперни театри. Организират се национални състезания за певци и инструменталисти и конкурси за световните младежки фестивали, на чиито подиуми изгряват десетки млади изпълнители. Достатъчно е да споменем една малка част от тях: Сава Димитров, Юлия Винер, Васил Казанджиев, Петко Радев, Георги Бадев, Трифон Силяновски, Емил Камиларов и много други, чиято роля е безспорна не само в нашия музикален живот. Въпреки строгия идеологически филтър десетки чужди музиканти изнасят концерти в България, като дори се смята, че гостуването на Дмитрий Шостакович през 1958 г. е повод за отстраняването на Георги Димитров от ръководния пост. От което печелят студентите в създадения от професора хорово-диригентски клас към Музикалната академия… Винаги точен в преценките си и дълбоко респектиран от пионерите на нашата музикална култура, както и от дръзновението на по-младите, главният урок, който предава на учениците си е да уважават и обичат българската музика и постиженията на творците – и то не само от неговото поколение. През 1949 г. е назначен за доцент, а от 1962 г. е професор по хорово дирижиране в Българската държавна консерватория. Със знания и педагогически усет Георги Димитров обучава хорови диригенти, които след завършването си застават начело на най-представителните ни хорове. Известен факт е, че именно в хоровото творчество Георги Димитров вижда един от най-пълноценните и демократични жанрове в музиката. За него се знае също, че не е писал „въобще“. Творчеството му е адресирано към нашите, българските хорове. Нещо повече – много от песните му са посветени на отделни хорове, съобразени с индивидуалните им възможности.

Значим е приносът на проф. Георги Димитров – композитор и общественик с поглед към бъдещето, който не само посвещава значителна част от творческия си път за разгръщане на хоровото дело в България, но и очертава облика на музикалния и културен живот у нас през втората половина на XX век.

А в деня, когато отбелязваме 115 г. от неговото рождение Ви предлагаме да чуете и няколко песни, композирани от Георги Димитров в изпълнение на Детския радиохор под диригентството на Христо Недялков, документални записи от концерти на състава.

      „Кукувичка кука“
      „Цъфнало е кокиче“
      „Аз съм българче“

Снимки от Международните детско-юношески празници „Добри Войников“ в Шумен, предоставени от диригента Деница Узунова

Откриване на Пионерските хорови празници, Шумен 1975 г.

Проф. Георги Димитров открива празниците

Панчо Владигеров (вляво) и Георги Димитров (вдясно)