Александър Морфов е български офицер, един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен, автор на музиката и текстовете на много военни маршове. Най-известният сред тях е написаният през лятото на 1925 г. „Изгрей, зора на свободата“, познат още като „Марш на македонските революционери“. Роден е в Пловдив на 13 януари 1880 г.

Музиката е сериозно застъпена в униатската българска католическа гимназия в Одрин, където учи той. Там свири на флейта и изучава основни музикални теоретични дисциплини. След гимназията завършва Военното училище в София (1902), в което през 1904 г. постъпва като възпитател. Още като юнкер пише първите си военни маршове („Ний ще победим, всички дружно кат‘ вървим“, 1900 г.). Автор е на повече от 40 военни марша и патриотични песни. Тази дейност издига композитора до даденото му от народа звание „баща на българската войнишка песен“.

Освен като пионер на войнишката песен Морфов е и основоположник на българска хорова песен, неговата творба „Дамян танец води“ е сред класическите образци в българската хорова музика. Морфов е един от основателите на Съюза на българските народни хорове през 1926 г. заедно с академик Добри Христов, полк. Милутин Найденов и подполковник Павел Христов, днес Български хоров съюз.

Брат е на Христина Морфова и когато тя пристига в София и заживява в дома му, знаейки за необикновените ѝ певчески данни, насочва вниманието ѝ към музикалното изкуство и изиграва важна роля за развитието на голямата българска певица.

Композиторът е изключително разностранно развита личност, освен офицер, музикант и композитор той е художник,мебелист, резбар, художник-фотограф, поет, либретист, преводач, изобретател. Интересен факт е, че той създава нов вид флейта, както и нов вид инструмент, наречен орфеин (съчетание на виола и виолончело чрез смяна на регистрите). Изобретената от него флейта се произвежда от италианската фирма „Рампони“. Освен на флейта той е виртуоз и на тези два инструмента. Морфов престава да свири след едно особено трагично събитие – атентата в църквата „Света Неделя“ (1925). Там загива жена му, а той загубва долната си челюст.

За военните си заслуги е награден с орден „За храброст“, 4-та степен. Морфов достига до чин подполковник, участва в Балканската (1912 – 1913) и Първата световна война (1914 – 1918). Командир е на рота във военното училище и 7-а пехотна дивизия. На 20 август 1919 г. е произведен в чин подполковник, а с Царска заповед №18 от 1922 г. преминава в запаса. Краят на живота му настъпва 12 години по-късно – на 19 април 1934 г. в София.

Александър Морфов е автор и на множество песни за мъжки и смесен хор, на една литургия, на солови песни, както и на такива със съпровод на пиано и др. Популярни са хоровите „Баба Минковица“ и баладата „Сеймени“. Автор е на либретото на операта на маестро Георги Атанасов „Запустялата воденица“.

За създаването на „Изгрей, зора на свободата“ или позната още като „Марш на македонските революционери“ най-добре разказва съвипускникът и близък приятел на автора и също композитор подполковник Павел Христов в спомените си, публикувани във вестник „Целокупна България“ на 27 май 1941 г.: „1925-то лято. Седи до мене в канцеларията другарят ми от младини – подполковник Александър Морфов. Седи и тананика. Вслушвам се. Хубавият му глас реди приятна боева мелодия. Но познавайки го добре, правя се, че не му обръщам внимание, за да не го смутя. След като тананика доста, грабна бързо от масата ми листове хартия и повдигна високо дясната си вежда – знак за силното му творческо напрежение, започна да пише.
След като приключва да пише, Морфов каза смутено: „Македонската организация е натоварила нашите композитори да напишат текст и музика за македонски марш, а мен викаха за член на комисията по одобрението му. Един писал марш, друг писал химн. Слушах, слушах около десетина. Не ми хареса нито един. И си рекох: да напиша и аз един, но за себе си, за мое и твое удоволствие, приятелю. Ето, написах го! Слушай сега, пък отсъди!“

И Морфов запява: „Изгрей, зора на свободата, зора на вечната борба…“

      „Изгрей, зора на свободата“, изпълнява мъжки хор под диригентството на Добри Хаджиянков
      „Изгрей, зора на свободата“, изпълнява Духов оркестър на гвардейския конен полк