Философ, професор по теория на литературата, дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет, Художествената академия, ръководител на секция „Теория на литературата“ в Института за литература на БАН, гостуващ професор в университетите в Берлин, Амстердам, Мюнхен, Хановер, Виена, носител на Международната Хердерова награда на Виенския университет (1979). Бил е директор на Народната библиотека (1990 – 1991) и на Българския културен институт в Берлин.

Проф. д-р Атанас Натев (25 април 1929 – 10 ноември 1998) е учен с трайно и забележимо присъствие в нашата хуманитаристика и култура и един от значителните български изкуствоведи, издигнал престижа на българската литературна критика. Роден е в пловдивското село Белозем. Завършва философия в Софийския университет през 1951 г., защитава докторска дисертация в Московския унивеситет „М. В. Ломоносов“ (1968) и специализира в Лайпциг, Берлин и Москва. Стипендиант е на фондацията „Александър фон Хумболт“ в Германия.

Академичната му кариера продължава над 4 десетилетия, а своите философски и естетически възгледи той излага в над 20 книги, за които казва, че са неговата истинска биография. Счита себе си за много безобиден интелектуалец, който си е позволявал малката волност да търси себе си и да пише за онова, в което е убеден. Успешно съчетава изследователски, педагогически и организационни таланти, а в спомените на колеги, приятели и студенти остава с неизтощимата си енергия и вечен хъс за дискусии.

Интересен и различен, далеч от шаблона на масовото възприемане на изкуството, проф. Натев споделя свои мисли за съвременната култура, за духовните ценности и хуманитарното осъществяване на човека в запис от 1986 г.

      „Когато изкуството поднася полуфабрикати, то се превръща в проводник на духовно готованство“

И още няколко размисли за суетата, свободата и демокрацията, медиите и обществото, които проф. Атанас Натев изказва преди близо 30 години…

Най-човечното, най-общественото чувство на индивида е суетата. Тя е съкровеният стремеж другите да забележат индивидуалните ти качества. Колкото по-дребен е човекът, толкова по-дребна е суетата му. Аз съм се страхувал само, че суетата ми е по-дребна, отколкото трябва да бъде.

За мен разликата между свобода и демокрация анекдотично се състои в следното… Свобода е правото на един вегетарианец да убеждава племето на канибалите в предимствата на растителната храна. А демокрация е правото на канибалите да решат с вишегласие как да постъпят с този вегетарианец. Ето го вътрешния конфликт. Защото, когато говорим за демокрацията, трябва преди всичко да мислим за свободата. Тези понятия не са тъждествени. Тъй или инак интелигенцията ще си остане вегетарианец при всички режими и тя трябва да е готова за това.

Четвъртата власт не може да е имитативна – тя трябва да бъде инкубатор на идеи, неудобни за останалите три власти. Това придава смисъл на медиите, иначе те остават при слугинския манталитет. Не в коварството, а в притворството е тяхната беда. Медиите трябва да се освободят от собствената си инерция, а тя е – да са в нечия услуга.

Сега две думи за нашето общество. Ако вземем което и да е друго общество, ще видим, че най-напред се създават неговите обществено-социални форми и чак тогава идва политическата власт, която ги закрепва. Ние такива саморазвиващи се форми нямаме, у нас господства политическата алхимия. Както старите алхимици търсеха философския камък, така и нашите хора искаха с постановления да правят действителност. Това беше краен недъг на обществото, който си продължава и днес…