Извадки от Правилника за прилагане Закона за радиото в България, 1927 г.sandacite.bg
Извадки от Правилника за прилагане Закона за радиото в България, 1927 г.

„Друго средство за културно въздигане на масите е радиото. У нас то е нещо непознато, забранено. В Русия е разпространено и се разпространява в чудновати размери. Щом една селска кооперация закрепне – снабдява селото с радио; всеки учител, всяко читалище, всяка организация се стреми да построи радиоапарат. В Кавказ и в Сибир, на север и на юг, в села от по няколко колиби има радиоапарати. Те са нещо свято за селяните. Не само като новост, като апарат, но и като съветник, като носител на новини и дори като средство за забава. Ето един характерен случай. Някой си селянин, Гавраил Михалич, не вярва в радиото: грамофон било. Щял да повярва, ако апаратът каже името му. Писали в Москва. Отговорили – съгласни, определили час и ден. Събрало се младо и старо. Заговорил апаратът: новини, съвети, музика. По едно време слушат: „Гавраил Михалич, там ли си? Гавраил Михалич, ало, Гавраил Михалич – повярва ли?“ Ударил си шапката Гавраил Михалич в земята и извикал: „Сега повярвах“. Радиото днес играе грамадна роля в културното повдигане на руското село, в бъдеще ще играе още по-голяма. Една разлика от европейското радио е, че в Русия се изпълнява желанието на Михалича: дава се път на изказани мнения, желания, нужди на милионните слушатели.“

Такива наблюдения за радиото като мисия и технология споделя писателят и радиокритик Матвей Вълев в статията си „Писмо от Берлин“* през 1927 г. Текстът е публикуван във в. „Ведрина“, год. I, 1927, бр. 30, с. 1. Подпис: Матвей Босяка. – Б. съст. Същата година на 6 април Народното събрание приема първия български Закон за радиото, което дотогава е било забранено също със закон. Вносител на законопроекта е Кимон Георгиев. Нормативният акт се състои от 9 члена. Законът е публикуван в Държавен вестник, бр.29 на 10 май 1927. На 13 август е публикуван и Правилникът към него. През ноември на конференция във Вашингтон България се присъединява към сключената тогава Международна радиотелеграфна конвенция. В края на годината в страната са регистрирани първите 400 радиоприемника. На 24 ноември 1929 година в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!

*Откъс от текст, публикуван в сборника „Матвей Вълев: Радио и общество“, съставител Андрей Ташев, Университетско издание „Св. Климент Охридски“, София, 2017