Проект за паметник на проф. Кирил Дженев от скулптора Иван Тотев
Проект за паметник на проф. Кирил Дженев от скулптора Иван Тотев

Проф. Кирил Дженев (1922 – 2006) е хореограф със съществени приноси в развитието на българския сценичен фолклор. Името му е тясно свързано с дейността на фолклорен ансамбъл „Тракия“. В Пловдив, както самият той споделя, получава такава свобода, каквато малцина творци са имали. Неговите хореографии и научни трудове са образец в българското танцово изкуство. Роден е през 1922 година в Бургас. Първоначално играе в малък местен състав, но изявеният интерес към фолклора го отправя в столицата. През 1945 г. става част от ансамбъла на Министерството на вътрешните работи, а малко след това младият танцьор създава самодеен състав към Министерството на земеделието. Паралелно с това учи икономика в Софийския университет, където се дипломира през 1950-а. Дебютът на Кирил Дженев като хореограф и последващите танцови произведения „Одумвачки“, „На мегдана“ и „Моряшки танц“ няма как да останат незабелязани от тогавашните музикални авторитети. През 1951 година Филип Кутев го кани като сътрудник в новосъздадения Държавен ансамбъл за народни песни и танци в София, днес фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. В продължение на 18 години работи заедно с Маргарита Дикова и именно тук младият хореограф изгражда своя авторски почерк. През 1970-а става хореограф във фолклорен ансамбъл „Пирин“ – Благоевград.

Натрупаният опит и характерният стил в хореографските миниатюри на Дженев основателно стават повод да го поканят да разкрие специалност „Българска народна хореография“ във Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив, днес Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство. Това се случва през есента на 1974 година, а два месеца по-късно получава съдбовното предложение да оглави ансамбъл „Тракия“, чиято дейност тепърва трябва да бъде развита. За първите стъпки в изграждането на състава Кирил Дженев си спомня в интервю, което се съхранява в архивите на ансамбъл „Тракия“ и на Националното радио.

      „Сутрин студентите се включваха в ансамбъла, а следобед ходеха на лекции. Така съставът остана вечно млад и аз бях щастлив, че живеех и работех с млади и ентусиазирани хора“

Като пръв главен художествен ръководител на ансамбъл „Тракия“ Кирил Дженев има нелеката задача да изгради творческия му облик и да затвърди културното му значение като фолклорен институт, който да представя цялостно богатството на Тракийската фолклорна област – най-богатата и разнообразна в етнографско отношение. По това време училищата за фолклорни изкуства в Широка лъка и Котел вече са излъчили първите си ученици и Дженев привлича най-добрите в ансамбъла. Освен това педагогическият подход във Висшия музикално-педагогически институт предполага всеобхватно обучение – артистите да владеят еднакво умело и танца, и пеенето, и свиренето и това помага на ръководителя да изпълни идеята за театрализиране на танца. „Нашата мечта е да създадем фолклорен театър“ – споделя хореографът – и още с премиерния си спектакъл „Куди“ на 5 септември 1975 г. ансамбъл „Тракия“ дава заявка за един нов етап в развитието на сценичния фолклор. „Танцът трябва да бъде преживяване, иначе се превръща в нещо скучно, сухо, в гола механика. Винаги си представям танците не на сцена, а на мегдана, пред къща, на улицата и винаги свързани с някакъв момент от живота, с някакво преживяване. Съзнателно бягах от общоприетите неща. За мен беше важно да заразя публиката и да не я оставям да се разсейва. Исках всичко да тече като река и да не спирам до края“ – казва Кирил Дженев – един от най-големите съживители на българския фолклор.

Още от „Фолклорните ансамбли“