Немският физик Алберт Айнщайн (14 март 1879 – 18 април 1955) получава Нобеловата награда за 1921 г. „за своя принос към теоретичната физика и в частност за откриването на законите за фотоелектрическия ефект“. Той е един от основателите на съвременната физика и създател на Теорията на относителността. Професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън.

Чуйте кратък звук, съхранен в Златния фонд на БНР – Алберт Айнщайн, който казва: „Радиото има важна функция, която трябва да изпълни и е тя е побратимяването на народите. Досега хората почти не са се познавали заради технически трудности в общуването. Сега радиото предлага тази възможност, то ще ни помогне да бъдем по-близо един до друг, да преодоляваме границите и да правим заедно нещата, в които си приличаме.“ Думи, които той изрича още 30-те години на миналия век, когато радиоразпръскването в световен мащаб е в началните години от своето развитие…

      Алберт Айнщайн за ролята на радиото

Колоритната личност на учения винаги е провокирала интерес и внимание, а лицето му е едно от най-разпознаваемите във всички части на земното кълбо и до днес, 140 години след неговото рождение. Повечето факти от неговата преинтересна биография са твърде популярни, затова тук накратко ще припомним само някои от неговите забележителни изказвания и цитати, които доказват, че прозренията му се простират далеч извън границите на чистата наука.

Нямам някакви особени дарби, просто съм страстно любопитен.

Проблемите никога не се решават със същия начин на мислене, чрез който са възникнали.

Фантазията е по-важна от знанието, защото знанието е ограничено.

По-трудно е да се разбие едно предубедено мнение, отколкото един атом.

Две неща са безкрайни – вселената и човешката глупост, но за вселената все още не съм съвсем сигурен.

Не съм много сигурен с какви оръжия ще се води Третата световна война, но в Четвъртата ще се бият с тояги и камъни.

Живеем във времето на съвършени средства и объркани цели.

Науката без религия е саката, религията без наука – сляпа.

Най-важното е да не преставаш да задаваш въпроси.

Прави нещата толкова прости, колкото е възможно. Но не по-прости.

Като наказание за моето презрение към авторитетите, съдбата направи авторитет мен самия.

Със славата ставам все по-глупав, което е съвсем обикновено явление.

Не е нужно да разбираш света, само да си намериш мястото в него.

Ако една идея в началото не звучи абсурдно, то няма надежда за нея.

За да си изряден член на овчето стадо, трябва преди всичко да си овца.

Това, което проваля нашите изчисления, наричаме случайност.

Образованост е това, което остава, след като всичко онова, което е научено в училище, бъде забравено.

Някои мъже са заети цял живот с това да разберат същността на една жена. Други се захващат с по-малко трудни неща, например Теория на относителността.

Напредъкът в развитието на науката в крайна сметка е постоянно бягство от удивлението.

Най-важното познание на моя живот е това, че живеем в една любяща вселена.