„Още от малък аз много обичах театъра. И макар, че като ученик и студент имах някои успехи, не съм мислил да ставам актьор. Веднъж бяхме играли „Ревизор“ от Гогол в любителско представление. Аз изпълнявах ролята на градоначалника. На другия ден се запознах с един софиянец, който случайно гледал нашия любителски театър. Той вече знаеше, че аз съм студент по право, че уча за изпит. Но се помъчи да ме убеди, че съм на грешен път и че моето място е театърът. Отначало приех думите му само като комплимент, но постепенно мисълта да постъпя в театъра ме завладяваше. Докато един ден за ужас на родителите ми, оставих науката и дойдох в София да „служа на Мелпомена“. Отначало постъпих в новообразувания тогава театър „Родина“, а след една година, през 1920-а – в Народния театър, дето работя и досега“ – споделя в свое интервю от 1957 година актьорът и драматург Стефан Савов.

Стефан Савов (18 април 1896 – 21 февруари 1969) е роден в Монтана. Средното си образование завършва във Враца, а в София постъпва в театралната школа при проф. Николай Масалитинов. Първата му роля в Народния театър е на телохранителя на царица Мария в пиесата „Ивайло“ от Иван Вазов. Първата му реплика е „Царице, Кремена дойде!“. „В последното действие, когато трябваше да съобщя на царицата, че голяма навалица блъска и удря по портата, влязох така стремително, че без да исках се блъснах в една дебела придворна дама, отскочих от нея като топка, преметнах се, пак скочих и издекламирах репликата. Публиката не се засмя. Види се, премятането ми се е сметнало в такава суматоха в реда на нещата“ – спомня си Стефан Савов, който в творческия си път се превъплъщава в най-разнообразни роли –  и комедийни, и героични, и дълбоко трагически. „Обикновено артистите бягат от отрицателните роли. Аз съм играл доста такива. Казват, че добрите по характер актьори изпълняват най-добре отрицателни роли. И винаги, когато са ми възлагали такава роля и аз съм се съгласявал да играя, работил съм с любов върху нея. И съм я играл с удоволствие“ – споделя актьорът.

      Стефан Савов за начина, по който изгражда образа на героите си – запис 1957 г.

„Артист, за когото интересите на театъра седяха над всичко друго. Той влизаше в театъра винаги развълнуван, обзет от грижа и обич. Гореше за него. Чувстваше го свой дом. И така години, години наред. Стефан Савов беше една интересна, своеобразна личност, затова и творчеството му беше така богато, разнообразно“ – разказва неговата близка приятелка актрисата Ирина Тасева, с която близо 50 години играят заедно Чеховата комедия „Мечка“. „Още първите дни на нашето запознаване, той ми протегна неговата приятелска ръка. Получих роля в неговата пиеса „Йончови ханове“. Малкото момче Сава ми допадна извънредно много и ми донесе първата истинска творческа радост. Чрез тази роля излязох от редицата на онези млади актриси, които дълго чакат да бъдат забелязани и да им се усмихне щастието. По онова време със същия успех се играеха „Кара Танас“, „Дъщерите на Ефремов“, „Люти клетви“ и други пиеси от Стефан Савов. Творбите му са театрални в най-хубавия смисъл на думата, образи, живи и сочни“ – разказва Ирина Тасева през 1986 година и си спомня за нестихващото творческо дарование на Стефан Савов и неговата приятелска всеотдайност и човечност:

      „Винаги зает, забързан, с чанта в ръка. Пиеси, роли, писма, заявления, пистолети – такова беше нейното съдържание“

На сцената Стефан Савов умело и неподражаемо пресъздава атмосферата на епохата, която представя пиесата. Признава, че една от най-трудните и отговорни роли е тази на Георги Димитров в постановката „Лайпциг – тридесет и трета“. За разлика от всички останали роли, Савов тук променя метода си на работа и вместо въодушевено и възпламенено да навлезе в образа, той, както сам признава, навлиза „бавно, постепенно, с голяма осторожност, защото трудно е да се даде на сцената един исторически образ, още повече, че Димитров беше жив в съзнанието на съвременниците от старците до децата.“ В киното също пресъздава персонажа на Георги Димитров във филма „Урок по история“. Участва и в други филмови продукции, но животът му остава трайно свързан с театъра и той му се посвещава изцяло. Стефан Савов е един от първите и най-големи наши артисти, които създават традициите, облика и стила на българския национален театър.