Той е един от изтъкнатите авторитети в областта на хорово-изпълнителското изкуство, а заслугите му към българското хорово дело са неоценими.

Роденият в град Лом Михаил Милков (22 януари 1923 – 17 януари 2003) завършва Българската държавна консерватория през 1952 г., като учи хорово дирижиране при Светослав Обретенов. Още като студент ръководи хоровете при фабрика „Пролетарий“ и хора на Медицинската академия. През 1954-та става диригент на хор „Родна песен“ при Столичния народен съвет – първият български състав, спечелил първи награди на полифоничния хоров конкурс в Арецо, Италия (1967) и отличие за най-добър хор в конкурс на Би Би Си (1968). За работата с „Родна песен“ Милков разказва в свое интервю от 1970 г.:

      „Нашата цел беше да създаваме истинско изкуство, а песните да достигат до сърцата на слушателите“

В различни периоди от време Михаил Милков ръководи и други известни състави – хор “Дунавски звуци”, Русе, главен диригент е и на мъжкия хор “Кавал”. Но името му свързваме най-вече със Смесения хор на БНР, основан през 1952 г., който ръководи повече от 40 години. Съставът е създаден с цел обслужване програмите на Националното радио, да се записват масови песни, фолклорни обработки. С времето функциите му се изменят и разширяват. Репертоарът се обогатява, а хорът изнася самостоятелни концерти и се налага като изпълнителски състав с високи постижения. Разбира се, водеща заслуга за което има неговият главен художествен ръководител Михаил Милков. В интервю от 1972 г. той говори за работата на хора и неговите постижения:

      „Работата ни всъщност е много разнообразна по съдържание и форма…“

За този период от историята на Смесения хор композиторът Георги Минчев, дългогодишен директор на музикалните състави при БНР, казва: „Милков даде името си на Смесения хор на Българското национално радио – и до днес така го наричат хората – Милковият хор. Обиколи света с множество колективи и навсякъде говореха за феномена българско хорово изкуство. Милков създаде непреходни традиции в хоровото поприще. Претвори и записа за националната ни фонотека стотици произведения, голяма част – български. Той остава еталон за творческа безкомпромисност, педантично строг към себе си и колегите си, но и невероятно отзивчив и добронамерен.“

През 1966 г. маестрото сформира професионален мъжки камерен хор, с който през 1981 г. и 1983 г. участва в спектакъла на операта „Лоенгрин“ от Вагнер в Миланската скала. Още много може да се каже за творческата биография на Михаил Милков, работил съвместно с диригенти от световна величина като Херберт фон Караян, Рикардо Мути, Клаудио Абадо, Серж Будо, Казадесю и други. При диригента първите си стъпки като певци са направили колоси на певческото изкуство като Димитър Узунов, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Павел Герджиков, Асен Селимски… Признат и ценен, той е носител на многобройни национални и международни отличия, сред които и най-високото държавно отличие за изключителен принос към българската култура орден „Стара планина“ – І степен (2003 г., посмъртно). Днес тиха уличка в столичния квартал „Гео Милев“ носи името „Маестро Михаил Милков“ – една от знаковите личности на българското хорово изкуство.