Има такива хора, за чийто труд малко знаем или не го забелязваме, но без които политиците не могат. Те не са герои на деня, за тях малко се знае, но без тях, без техните професионални умения и усилия няма как да съществуват държавните институции, в това число и парламентът. Точно в коридорите извън пленарната зала на Народното събрание ще надникнем с помощта на някои от тези хора.

И кой друг да ни въведе в тази „невидимост“, ако не неговият главен секретар. А задълженията на главния секретар са да управлява всички административни дела на парламента, материалната база, автопарка, състоянието на парламентарния сграден фонд. Той осигурява и жилищно-битовото обслужване на народните представители. На негово подчинение е целият административен персонал на законодателния орган.

      Огнян Аврамов – главен секретар на Народното събрание от 2001-а до 2009-а година – запис от 2009 г.

Народното събрание обаче не е само законодателен орган, а и такъв, чрез който страната се представя пред света. Като при всяка институция от подобен ранг протоколът и неговите правила са от такава важност, че могат да стресират всеки парламентарист, независимо от ранга му. За да не се стига до конфузни ситуации, грижата имат хора като Вероника Антова – директор на дирекция “Международни връзки и протокол” в Народното събрание до май 2017 г.

      Вероника Антова за спецификата на протокола – запис от 2009 г.

Всеки, който е намирал за интересно, а то е интересно, да следи работата на законодателния орган, е чувал именно в пленарна зала не един депутат да изтъква колко важна е работата в парламентарните комисии. Защото първо там отиват внесените в деловодството законопроекти или предложения за изменение на дадени закони. А за да се коват закони, се иска компетентна експертиза. За дейността в комисиите научаваме от Борислав Пенчев, експертен сътрудник в дирекция „Международни връзки“ на 40-ото Народно събрание, а преди това в Комисията по външна политика.

      Борислав Пенчев за работата на сътрудниците в парламентарните комисии - запис от 2009 г.

Казахме „вън“ от пленарната зала, ама една от важните дейности, без които пленарно заседание на парламента не би могло да се проведе, е свързана с професията на рядка порода труженици – стенографите. Те впрочем тази година имат юбилей – 140 години от въвеждането на стенографията в българския парламент, а значи и в България. Защо е важна за парламента, пък и не само, тази инак смятана за женска професия, ще ни просвети един мъж.

      Карамфил Матев, председател на националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори, парламентарен стенограф от 2001 г. – запис от 2009 г.

Какво би било Народното събрание без пресцентър? Сам по себе си въпросът е абсурден. Да се подсигурява отразяването от медиите на дейността в храма на народното представителство и на законотворчеството е работа нелека, деликатна и, меко казано, отговорна. Защото в този храм интересите на суверена, сиреч на народа, представляват не просто 240 депутати, ами тези депутати са и в парламентарните групи на различни партии и коалиции. А намеси ли се партийният елемент в политиката, винаги е шумно… Сред гората от микрофони и камери един човек стоически трябва да се справи с неизбежната суматоха, която създават десетките акредитирани журналисти – шефът на пресцентъра. Той винаги е на една ръка разстояние от тях. Протегната ръка…

      Христо Краевски, дългогодишен ръководител на пресцентъра на Народното събрание, за работата там, която, оказва се, е и образователна – запис от 2009 г.