Преди 40 години на една от вратите в Музикалния факултет на Торонтския университет стои надпис „Проф. Костадин Варимезов“. Почти година големият наш музикант учи канадските студенти на своето изпълнителско майсторство, представяйки българската култура в Канада. И макар да не приема важното титулуване, защото не отговаря на истината, неговият ученик от България проф. Тимоти Райс твърди, че „Костадин Варимезов е повече от професор в гайдарското изкуство“, имайки предвид бурните аплодисменти и тържества, които неизменно съпровождат многобройните му тогава концерти по цяла Северна Америка.

И все пак най-много са почитателите му в България. Гайдарят е роден на 21 декември 1918 г. в село Росеново, община Средец. Голямата любов към народната музика наследява от родителите си, преселници от Лозенградско. Странджанец по кръв, Варимезов претворява с най-много страст странджанските народни мелодии, които сякаш отразяват ненагледната хубост на този край.

През 1954 г. е приет в оркестъра към Ансамбъла за народни песни в Радио София. Тук получава нотното си образование, заучава нов репертоар и благодарение на майсторството и дисциплината си става солист на оркестъра. Две години по-късно заедно със Стоян Величков – кавал, Йордан Цветков – тамбура, Нено Иванов – гъдулка и Огнян Христов – тъпан създават „Странджанската група“. Тази група развива изключителна дейност: съпровожда танцови състави, записва и акомпанира редица народни певици и певци, изпълнява странджански хора́ и ръченици.

      Костадин Варимезов и Стоян Величков разказват за Странджанската инструментална група по повод нейната 40 годишнина – запис от 1996 г.

Неповторими остават неговите мелодии и хора́: „Трите пъти“, „Язменско хоро“, „На пояс“, „Странджански мелодии“, „Сватбарски мелодии“, „Кукерски игри“ и други. Свири в над 30 страни от Европа, Азия, Африка и Америка, преподава в Котленското музикално училище (дн. Национално училище за фолклорни изкуства „Проф. Филип Кутев“), обучава гайдарчета в школата на Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Изворче“, изнася лекции пред студенти в Пловдивската академия за музикално, танцово и изобразително изкуство. Чрез него българската гайда влиза в световните музикални енциклопедии.

Варимезов смята, че в живота един свирещ човек оцелява по-лесно: „Спокоен човек съм, но е имало случаи, в които гайдата ми е помагала да преодолея човешката грубост и злонамереност.“

За него фолклористът Тодор Бакалов пише: „Едва ли има друг гайдар у нас, комуто определението майстор да приляга повече, отколкото на него. Защото Костадин Варимезов изпълнява своите странджански хора́ и ръченици със завидна брилянтна техника, с богата орнаментика, с изключително чувство за стил и мярка.“

А етномузикологът Лозанка Пейчева допълва: „Леко свирене, извайване на мелодията и орнаментите, богати и подредени колена, майсторски пръст и в горния, и в долния регистър – това е Костадин Варимезов, царят на българската гайда.“

      Гайдарят споделя за пътя си като музикант – запис от 1982 г.