Огромна бяла пустиня, където има основно сняг, лед, вода и скали. Най-безлюдният, най-високият и петият по големина континент на Земята. Тук няма държави, няма часови зони, няма постоянни жители. Единствените хора, които живеят там известен период от време, са учените.

„Всичко започна като една мечта, затова нека да мечтаем“, казва проф. Христо Пимпирев, чието име безспорно изниква в съзнанието ни при всяко споменаване на Антарктида. И допълва: „Идеята за сериозното българско присъствие на ледения континент се зароди като на шега в аудиториите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ преди повече от 30 години. Малка група преподаватели с хъс към приключенията, пътешествията и любов към природата и науката фантазирахме как подобаващо да отбележим предстоящия 100-годишен юбилей на най-старото ни висше училище. Беше дошло времето за организиране и провеждане на първата българска антарктическа експедиция. Мечтите станаха реалност, когато двама наши геолози се включиха в английски научен проект, а с 33-та съветска антарктическа експедиция заминаха още четирима българи. На ледоразбивача „Михаил Сомов“ пътуваха и две малки сглобяеми къщички, които трябваше да станат основа на бъдещата Българска полярна база.“

Така, през 1988 г. са монтирани двете постройки на остров Ливингстън. Съоръженията са обновени през 1993 г., когато и с указ на президента Желю Желев официално е обявено, че България има антарктическа база, наименувана в чест на най-старото ни висше училище „Св. Климент Охридски“. От тогава започват и ежегодните български полярни експедиции, вече 27-а поредна година.

Какво мотивира учените да отиват там, каква информация за създаването на Земята ни дава Антарктида и какво е ежедневието на остров Ливингстън. Ето един поглед към антарктическите експедиции от геолога Никола Петков, участник в над 10 от тях.

      „Основното, към което се стремим, е този континент да бъде съхранен какъвто е“, твърди Никола Петков - запис 2006 г.

От скромните 2 къщички в началото днес в Южния залив на остров Ливингстън е разположено цяло селище, което се стопанисва от Българският антарктически съюз (БАИ). Четири сгради, които осигуряват необходимите условия за живот и изследователска работа на нашите полярници, пощенски клон „България – Антарктида, 1090“ и православен параклис „Св. Иван Рилски“.

Суровият климат на ледения континент ежегодно изправя участниците пред сериозни предизвикателства и огромни усилия за „разконсервиране“ на базата. Но всичко си струва, защото както категорично заявява проф. Пимпирев: „Антарктида е континентът на бъдещето и най-голямата научна лаборатория на света. А полярните изследвания ще разрешат много проблеми на човечеството.“