Проф. Васил Стоин (5 декември 1880 – 1 декември 1938) има изключителни заслуги в издирването и обнародването на български музикален фолклор. Неговата дъщеря Елена Стоин, също фолклорист, разказва: „Най-много материали събираше сам. Той пътуваше по всяко време на годината, но най-вече зиме, и командировките му биваха твърде продължителни. След това идеше черната работа. По цели дни и нощи обработваше събраните песни, като ги преписваше на ръка, мелодията и текста на всяка песен на отделен лист. При много незгодни условия Васил Стоин кръстоса България от Осогово до Черно море, от Дунав до Родопите и само с нотна тетрадка, молив и гума записа над 12 хиляди народни песни, мелодия и текст, и известен брой инструментални мелодии.“

Етномузикологът е роден в Самоков, където завършва местната духовна семинария. След това работи като учител и се самообразова в областта на музиката. От 1907 г. до 1910 г. учи цигулка и теоретични дисциплини в Кралската консерватория в Брюксел. Завръща се в България и става гимназиален учител по пеене и музика във Велико Търново, Пловдив и Самоков, където оставя трайни следи като преподавател, хоров и оркестров диригент. През 1920 г. се установява в София, където е редовен професор в Държавната консерватория (дн. НМА „Панчо Владигеров“), а през 1931 г. е и неин директор.

      Елена Стоин говори за работата на баща си в Народния етнографски музей и организираното от него дело за събиране на народна музика – запис 1984 г.

Най-големият принос на Васил Стоин в българската фолклористика е, че той записва не само текста на песните, каквато е била основната практика през XIX в., но и техните мелодии. Автор е на голям по обем книги с народно песенно творчество, сред които:  „Народни песни от Тимок до Вита“, „Народни песни от Източна и Западна Тракия“, „Народни песни от Западните покрайнини“, „Родопски песни“, „Народни песни от Самоков и Самоковско“ и др. Сборниците му съдържат нотирани текстове и научна класификация на музикално-фолклорния материал по отношение на метричния, ритмичния и ладовия строеж на мелодиите. Васил Стоин пише и теоретични студии по музика, а със статията си „Свирка двоянка“ поставя началото на научното изследване на българските народни музикални инструменти.

Етнографът Христо Вакарелски описва Васил Стоин като: „Облечен скромно, задоволяващ се и с най-оскъдните удобства, той работеше по цели дни и късни вечери, когато информаторите му биваха в състояние да пеят. Той с готовност следеше своите изпълнители по ниви, ливади, лозя и при всевъзможни други занимания и нотираше техните песни в естествената им обстановка. С този си подход той изтръгваше от тях всичко, което знаеха и можеха да пеят. Обикновено не много приказлив, но изискано духовит, той допадаше на селската среда, приемаха го като свой човек с всичкото уважение и доверие. Той по-скоро предразполагаше хората към себе си, заинтригуваше ги със задачата си и те разтваряха сърцата си и изпяваха всичко, каквото знаеха. (…) Биеше с десетки километра път пеша от село до село, от колиба до колиба, до далечни ниви и имоти, гдето намираше похвалени певци и певици. Беше щастлив, бодър и нахранен, ако намереше добър материал.“