През втората половина на XX в. народното песенно и танцово творчество, характерно за някогашния селски бит и широко практикувано по къщи, ниви, седенки и теферичи, се възражда за нов живот. Появяват се първите самодейни групи за народни песни и танци, които прерастват в организирани и по-късно в професионални фолклорни ансамбли. Техните създатели и ръководители имат сериозен принос като издирвачи на фолклор, но най-голямата им заслуга е, че култивират народните традиции на сцена, като си поставят високи художествени критерии. Днес сценичният фолклор е най-живата връзка на българина с неговите многовековни корени. Представяме ви основоположниците и техните ансамблови семейства.

Национален ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“, София

Северняшки ансамбъл за народни песни и танци, Плевен

Фолклорен ансамбъл „Пирин“, Благоевград

очаквайте…

Фолклорен ансамбъл „Тракия“, Пловдив

Фолклорен ансамбъл „Родопа“, Смолян

Фолклорен ансамбъл „Тунджа“, Ямбол