„На един решаващ 15 септември, когато трябваше да се решава ще уча ли повече или ще си остана на село, аз си подкарах овцете на паша. Това беше между прогимназията и гимназията. Исках да уча гимназията, но казаха мойте родители, че нема възможност, нема средства. Щех да си остана едно овчарче, ако брат ми не се беше показал на язлъка. Извика ме: „Асене, чакай!“ В това време баба ми Влъхна излезе из портата с една хурка и каза: „Бате ти ша та води у Враца да те запише в училището да учиш. Дай ми торбичката!“ Дадох ѝ торбичката, дадох ѝ гърненцето с водата, дадох ѝ тояжката. Тя подкара овцете, а брат ми ме заведе и записа ученик в гимназията, в първи клас, тъй да се каже, нали, тогава четвърти клас. И аз се добрах до книгите, до библиотеките, до учението. И тъкмо тези книги, това учение, тази просвета ме и направи, така да се каже, книжовен човек“.

В интервю от 1983 г. Асен Босев (22 ноември 1913 г. – 24 април 1997 г.) си спомня за първоначалния досег с литературата и стремежа за нейното овладяване. По пътя между родното село Руска Бела и Враца се раждат и първите му стихотворения. Асен Босев е сред най-публикуваните и превеждани български поети. Част от творчеството му е преведено на японски, арабски, английски, френски, немски език, руски и много други славянски езици. Самият той превежда от руски, полски и френски език. Автор е на детска и юношеска литература. Обича да говори за корените си и казва: „Върху моето израстване са изиграли голяма роля не толкова некакви големи учени, а простите мои съселяни, моите родители, баба ми Влъхна, сладкодумна жена с много цветист, с много колоритен, образен език. Тя говореше в образи.“ С особено чувство на признателност поетът говори за големия си брат, учител и събирач на фолклор, благодарение на когото малкият Асен прекрачва прага на средното училище.

      Откъде идва името Босев? – разказва поетът, запис 1983 г.

След гимназията Асен Босев работи като учител в Северозападния район, а в края на 30-те и началото на 40-те години на XX век завършва два факултета в София – по дипломация и право. През този период не спира да пише. Най-активната му творческа дейност е свързана с детския вестник „Септемврийче“,  чийто първи брой излиза на 1 януари 1945 г. Асен Босев е негов създател и редактор заедно с писателите Камен Калчев и Петър Стъпов. Подобно на вестника и времето, в което твори, основните теми в Босевите книги са любовта към родината и трудолюбието. Стиховете му за деца са хумористични и носят усещане за закачливо напомняне за човешките добродетели. Името на Асен Босев често извиква в съзнанието на децата хумористичните поеми като „Мимето“ и „Кирчо пред съда“.

      Асен Босев рецитира стихотворението „Внук и баба“, запис 1983 г.

Още от детските години любим автор на Асен Босев става Елин Пелин. „Първото четиво, което си спомням от училищния чин, беше неговият разказ „На браздата“. Този разказ беше поместен в читанката ми и ми хареса много, защото авторът сякаш описваше живота в нашето село. От читанката бащински ме гледаше портретът на Елин Пелин и сякаш ми се радваше, че така жадно четях разказа му. А може би и тъкмо затова ме обзе и голямо вълнение, когато Александър Спасов, редакторът на някогашното списание „Светулка“, ме запозна с Елин Пелин. И още по-голямо беше вълнението и радостта ми, когато чух, че Елин Пелин бил прочел моя книжка: „О, Асен Босев – „Стрина Ганка софиянка!“ – спомня си поетът. Двамата ги свързва не само съвместната работа във вестник „Септемврийче“, но и голямата обич към децата.

Асен Босев сътрудничи на Детския хор на БНР. През 1970 година поетът пътува с хора на турне в Япония, след което му посвещава стихосбирката „Пойно ято по Япония“. В репертоара на Детския радиохор се срещат песни по текст на Асен Босев, сред които „Ранен звън“ и „Ех, че е весело“.