„Аз обичам моето село Блатешница, Радомирско. Израснал съм сред хубава, чиста природа. Но съм бил много палав като малък. Хапан съм от куче, кълван съм от петел, настъпван от вол, ритан съм от магаре и кюскан от овен. Майка ми и баща ми много ядове са брали с мене. Но обичах песните. Зимно време учех, а летно ходех при дедо на пояците горе в балкана, където имахме кошари. Дедо ми гледаше овце, крави, коне и аз му помагах. От малък обичах да пея. Ходех на училище от Блатешница до Земен. Пет километра натам сутрин и пет обратно всеки ден, докато завърша прогимназия. Винаги в моята торбичка освен книгите съм си носил праз лук, черен хляб и по някоя свирка. Мога да свиря на 12 инструмента. Това е по наследство. Баба ми Добренка, по майчина линия,  е била най-големата певица в Радомирския край. Баба Румяна, на баща ми майка, също беше певица и тя ме е научила на много песни.“

Вгледаш ли се в житието на народния певец Павел Сираков от висотата на неговата 100-годишнина, някак ти се изяснява, какво се случва, когато съдбата си знае работата. Как от дърводелския занаят попадаш в попрището на професионален музикант и певец! И то при положение, че всъщност винаги си бил в музиката. Поначало на Павел Сираков идеята да си вади хляба с пеене се е виждала абсурдна. Как така хем ще пееш на хората, хем ще им вземаш пари за тази работа. Доста зор са видели неговите откриватели, по-точно „завеждащият гайди и кавали“ по собствените му думи Георги Бояджиев, дългогодишен шеф на редакция „Народна музика“ в Радио София и Борис Петров – ръководител на оркестъра за народна музика пак там, докато го кандардисат да запише поне две песни. Не е лесна работа да убедиш един шоп и то граовец в нещо, в което той самият не е убеден. Нейсе, историята е колкото невероятна, толкова и колоритна.

      Павел Сираков разказва как е станал професионален изпълнител - запис от 1998 г.

После известно време носи две дини под една мишница – хем директор в дървообработването, хем народен певец с бурна концертна дейност по цяла България, където са го очаквали, като днешните рок и поп звезди, един истински бард за времето си -той сам пише някои от хумористичните текстове на песните, които изпълнява. Докато навърти петдесет и кусур години творческа дейност. Останал е докрай обаче верен на песните на Шопския край, а те са или тъжни и протяжни, или хумористични, „гяволити“. И двата типа лежат на сърцето на Павел Сираков и са любими на безбройните му почитатели.

Чуйте две изпълнения на Павел Сираков в съпровод на Илия Динев – гъдулка, и Йордан Цветков – тамбура. Запис от 1964 г.

      „Паднал ми е ранен млад Стоян“
      „Кацнал бръмбар на трънка“

*Речник на думите в българския език: 1. истор. Странстващ поет певец у древните келти. 2. прен. Поет, който в основната част от творчеството си възпява събития или хора. 3. дн. Бардът е музикант, който създава и изпълнява свой собствен музикален материал.