Цанко ЛавреновЦанко Лавренов

През 1940 г. правителството на Богдан Филов подготвя присъединяването на България към Тристранния пакт – Германия, Италия и Япония. Англия и САЩ реагират негативно. Въпреки предупрежденията, на 1 март 1941 г. Тристранният пакт е подписан, а германските войски вече са започнали да се разполагат у нас.

На 13 декември 1941 г. правителството на Царство България обявява „символична“ война на САЩ и Англия, която скоро се превръща в жестока реалност. Започва серия от въздушни нападения. Първата атака над София е на 14 ноември 1943 г., когато от 137 самолета са пуснати над 560 бомби. Разрушени са около 50 сгради и постройки, а необитаеми остават 129. Убити са 59 и са ранени 128 човека. Първите неприятелски самолети обстрелват с картечници хората, бягащи по улиците.

В атмосферата на града ни потапя документален звук, предоставен от Ангел Григоров. Записът е направен от баща му, а записващата апаратура е била на покрива на Съдебната палата.

      Звукови ефекти от бомбардировка над София през Втората световна война

Нападенията над столицата продължават и на 24 ноември, 10, 20 и 30 декември 1943 г. Расте и броят на убитите и ранените. Засегнати са кварталите „Хаджи Димитър“, „Индустриален“, „Малашевци“, „Военна рампа“, районът на Централна гара, летище Враждебна и селата край него.

Във въздушния бой загиват фелдфебел Йордан Славов, подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарният поручик Димитър Списаревски, който, изразходвал всички боеприпаси на бордовата картечница и с тежко прострелян самолет, се врязва във водача на вражеската ескадрила. Бранейки населението на София, Димитър Списаревски става първата българска жива торпила.

      Спомен за Димитър Списаревски на полковник Стоян Стоянов, офицер от ВВС на България, участник в отбраната на София (1943 – 1944) – запис от 1982 г.

След последвалите бомбардировки над столицата и през 1944 г. София е превърната в призрачен град. Част от населението ѝ е евакуирано. Убитите са стотици, хиляди са ранените.