Цанко ЛавреновЦанко Лавренов

На 10 януари 2019 г. се навършват 75 години от най-голямата англо-американска бомбардировка над София по време на Втората световна война. Най-мащабният военен сблъсък в световната история започва през септември 1939 г., продължава 6 години, а в него участват 61 страни. Със стратегическото си положение България е желан съюзник и от двете воюващи коалиции. Цар Борис III и правителството на Богдан Филов се стремят да запазят неутралитет, но това се оказва невъзможно. На 1 март 1941 г. премиерът подписва във Виена протокол за присъединяването на страната ни към Тристранния пакт – Германия, Италия и Япония. Обвързването на страната ни със силите на Оста води до обявяване на „символична“ война на Великобритания и САЩ на 13 декември 1941 г., която обаче се превръща в жестока реалност. Започва серия от въздушни нападения. Първата атака над София е на 14 ноември 1943 г., когато от 137 самолета са пуснати над 560 бомби. Разрушени са около 50 сгради и постройки, а необитаеми остават 129. Убити са 59 и са ранени 128 човека. Първите неприятелски самолети обстрелват с картечници хората, бягащи по улиците.

В атмосферата на града ни потапя документален звук, предоставен от Ангел Григоров. Записът е направен от баща му, а записващата апаратура е била на покрива на Съдебната палата.

      Звукови ефекти от бомбардировка над София през Втората световна война

Нападенията над столицата продължават и на 24 ноември, 10, 20 и 30 декември 1943 г. Расте и броят на убитите и ранените. Засегнати са кварталите „Хаджи Димитър“, „Индустриален“, „Малашевци“, „Военна рампа“, районът на Централна гара, летище Враждебна и селата край него.

Във въздушния бой загиват фелдфебел Йордан Славов, подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарният поручик Димитър Списаревски, който, изразходвал всички боеприпаси на бордовата картечница и с тежко прострелян самолет, се врязва във водача на вражеската ескадрила. Бранейки населението на София, Димитър Списаревски става първата българска жива торпила.

      Спомен за Димитър Списаревски на полковник Стоян Стоянов, офицер от ВВС на България, участник в отбраната на София (1943 – 1944) – запис 1982 г.

На 10 януари 1944 г. се извършва едно от най-кръвопролитните нападения над София. Английската авиация атакува през нощта, а американската през деня. Вероломната атака взема около 950 жертви основно от мирното население, като огромен е и броят на ранените. Общественият живот в столицата е дезорганизиран, съобщителната и водоснабдителната мрежа са прекъснати, гори южното крило на Народния театър, сградата на БАН, други здания. Нападенията продължават и на 24 януари,16, 17, 24 и 30 март, като последното е на 17 април. Природата често закриля столичани, като дебелата пелена на мъглата спусната над Софийското поле възпрепятства съюзническите самолети.

След последните бомбардировки София е превърната в призрачен град. Част от населението ѝ е евакуирано. Държавните институции също се изнасят от града и продължават управлението на страната от „Чамкория” (днес Боровец). Убитите са стотици, хиляди са ранените. Материалните щети достигат астрономическата сума 24 милиарда лева.