На 8 ноември 1924 г., в София се създава „Организация на Западните покрайнини“. Според чл.1 на приетия устав бежанците от Западните покрайнини основават благотворителна културно-просветна организация имаща за цел да обедини и организира принудените да напуснат родните си домове български граждани, в следствие на насилствена окупация на земите им от Сърбия, като „използва за членовете си създадените облаги от закона за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им“. Затова днес на църковния празник Архангел Михаил, се отбелязва и Денят на Западните български покрайнини. Това е черна страница от българската история.

По силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. земи, принадлежали дотогава към България и обитавани от компактно българско население, са предадени на Кралството на сърбите, хърватите и словенците (от 1928 г. Кралство Югославия). Днес това са 6 общини, намиращи се в източната част на Република Сърбия – Цариброд (Димитровград), Босилеград, Зайчар, Пирот, Сурдулица и Бабушница. Като географско понятие тези територии наричаме Западни покрайнини. Политически обаче такъв термин не съществува.

Макар че договорът за защита на малцинствата, подписан заедно със Сен-Жерменския договор за мир от 1919 г., урежда гарантирането на правата на малцинствата, българите от Западните покрайнини получават статут на официално малцинство едва след Втората световна война. Това означава регламентирано изучаване на български език и български печатни медии. Асимилационната политика обаче не липсва. Тези, които заявяват принадлежността си към българския етнос, са подложени на репресии. От друга страна, и югославските, и сръбските власти умишлено възпрепятстват икономическото развитие на тази територия. Това довежда до емиграция във вътрешността на страната и съответно до естествено приобщаване на българската идентичност към сръбската.

      Историкът Методи Петров цитира писателя Стилиян Чилингиров за наложената нова международна граница: „Един двор – две държавни територии“ – запис 1997 г.

Днес в Цариброд и Босилеград, където е съсредоточена основната маса от граждани с български произход, има български основни училища и гимназии, регистрирани са редица български културни дружества, от 2017 г. програми на БНР звучат в ефира на Царибродското радио.

      Историкът Людмила Зидарова и етнографът Екатерина Керемидарска за проучванията си на българската диаспора в Западните покрайнини – запис 1994 г.