Паметникът на Добри Войников в Шумен
Паметникът на Добри Войников в Шумен

Името на Добри Войников (10 ноември 1833 г. – 27 март 1878 г.) въплъщава изцяло значението на думата деятел и то от онези възрожденските, които по мисионерски трябва да разгърнат многопластово потенциала си за изграждането на българската идентичност. Добри Войников е първият режисьор у нас, основоположник на българския театър. Учителската му дейност допринася в развитието на българското образование. Автор е на учебниците “Сборник от разни съчинения”, “Кратка българска история”, “Кратка българска граматика с упражнения” и “Ръководство за словесност”, в която посвещава отделен раздел на видовете музикални произведения. Добри Войников е и основоположник на нотната грамотност в българското училище. Той пръв въвежда музиката в учебния процес.

Изявеният интерес към музиката се проявява у Войников още на 16-годишна възраст. През 1849 г. в Шумен пристигат унгарски и полски емигранти, които носят в града една нова, различна градска култура. Унгарският музикант и революционер Михай Шафрани сформира оркестър, в който Добри Войников свири първа и втора цигулка. Флейтата, пианото и китарата също не му чужди. Именно Добри Войников наследява диригентското място на Шафрани и създава първите си композиции и записи на народни песни. В периода 1855-1858 г. следва във френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград, където също се занимава с музика. След това се завръща в Шумен и става учител. Създава свой ученически оркестър, композира училищни песни и продължава да записва народни мелодии.

      „Св. Св. Кирил и Методий“ по музика и текст на Добри Войников, изпълнява Детски хор на БНР, диригент Христо Недялков – запис  1990 г.

В края на 60-те и началото на 70-те години на XIX в. Добри Войников се намира в Браила, където учи музика при чешките музиканти Петрак и Кломенник. През 1873 г. създава църковен хор в Гюргево и пише няколко хорови църковни песнопения. За Войников музиката е „майка на всички изкуства и език на всички езици“.

Наред с интересите в областта на музиката, Добри Войников се посвещава и на театралното изкуство. Именно театърът е онази дейност, която издига Войников над другите наши възрожденски дейци. В Браила Добри Войников е учител и директор на българската театрална трупа в годините 1864-1870. Първата му пиеса е „Стоян Войвода“. Пише два типа пиеси, но предимно царски, с исторически мотиви, чиято задача е да повдигне духа на българите, разказвайки им за тяхната славна история. По онова време „История славянобългарска“ все още има много слаб отзвук, малко хора са можели да я чуят и прочетат. Неслучайно мотото на втората му пиеса „Райна княгиня“ е: „Най-приятно и забавно на света училище е самото всенародно и живо позорище“ (славянската дума за театър). За пръв път в историята на българския театър привлича жени актриси. От 1870 г. до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен. В своя пътуващ театър Войников е и актьор, той играе предимно роли на възрастни хора.

Днес името на видния възрожденец най-често се свързва с „Криворазбраната цивилизация“. Тя принадлежи към втория тип пиеси на автора, които осмиват „побългаряването“ на европейските ценности. Предлагаме ви да чуете откъс от едноименната радиопиеса (1958 г.)

      А-уу, сякаш от Европа си дошла, майка, същинска мандама!  

Добри Войников за криворазбраната цивилизация: „Действително, у тия новосвестявани народи облеченият с по модата панталони и герок, с часовник и кордон, на една ръка с преметнато пардесю, а в другата бастунче, с ръкавици и лъскави чепици, ако знае и две-три френцки или немски, минува за образован човек – разбрал света. Тъй и една жена, нагиздена с по модата кокошат костум, перест палтон, с изпърчени по последнята мода коси – кок или букли, с над вежди или навръх капела, с прещипнати чепички, опънати ръкавички, копринена омбрелка и покачен с дълъг кордон злат часовник, е съща мадама или демоазела. А мъж и жена, заловени подмисца на разход са вече върха на цивилизацията.“

Къна Бойчева е дългогодишен уредник на къщата музей „Добри Войников“ в Шумен. В интервю от 1982 г. тя говори за последните години от живота на възрожденеца, след като той се завръща в Шумен.

      Войниковото сърце до последния си трепет е отдадено на учителството.